Райков няма да ревизира нито Борисов, нито Станишев, ще пази мира между Борисов и Плевнелиев, няма да сменя областни управители - регионалният гръбнак на ГЕРБ

Първите стъпки на един кабинет с кратък мандат са с повишена символност. За разлика от редовните правителства служебните не разполагат с комфорта на 100-те дни, нямат дълъг хоризонт и не могат да си позволят да влязат на сцената с бавна стъпка, с лениво танго или церемониален кутильон. Нямат време да опипват терена, да сменят обувките, облеклото или партньора, няма пространство за проби и грешки. А Марин Райков започна така, сякаш животът е пред него и му е позволено лекомислено да отлага най-важното за по-нататък, което може да му изиграе много лоша шега.

Въпреки високата летва, поставена от президента, успехът на служебното правителство ще бъде преценяван само по два критерия: влязло ли е в диалог с улицата и провело ли е честни избори. Всякакви други постижения са екстри, които могат да украсят мандата само ако правителството има постижения по първите два въпроса. Колата трябва да върви, пък после да се хвали с енергийната ефективност на новия си климатик.
А що се отнася до улицата, Райков още отначало стъпи накриво. В първата си реч зададе по-твърд от необходимото тон, като заяви, че повече ще слуша мълчаливото мнозинство, отколкото шумното малцинство. Обаче тази декларация идва в момент, когато всички социологически проучвания показаха, че между 70 и 80% от гражданите подкрепят една или друга страна на уличния протест. Особено що се отнася до неприемането на сметките и на партиите. И ако премиерът наистина иска да слуша мълчаливото мнозинство, ще трябва да го чуе през публичните му говорители.

Което означава да търси преки срещи с протестиращите. И да започне от Варна, като запали свещ или поднесе цвете на грамадата в памет на саможертвата на Пламен.
Вместо да отиде до Варна, “Оборище” или “Освобождение”, Райков предпочете да се срещне с патриарха, за да призоват заедно за прекратяване на самозапалванията като израз на отчаяние. И нито дума за справедлив протест, за саможертва, за максимален морален акт. Защото патриархът е част от същото паркетно статукво, на което е привикнал дипломатът Райков, той не е от улицата, той е обратното на улицата. Не случайно предишната публична среща на новоизбрания ни духовен водач бе с бившия премиер Борисов, с когото, както в последствие се разбра, се е срещал и служебният ни премиер.

В тази посока бе и следващата ключова стъпка на Райков - да се срещне със Станишев, който, като една част от статуквото, е критикувал друга част от него. Но характерът на сегашната криза не е в междупартийните отношения, а в общото отхвърляне на партийния ред. Така че в това отношение първите стъпки са повече в стар стил, отколкото в духа на времето. Това би притеснило уличния гражданин, за което вече има знаци. Всъщност именно в стария стил Райков плува в свои води. Няма да ревизира нито Борисов, нито Станишев, ще пази мира между Борисов и Плевнелиев - няма да сменя областни управители, които са регионалният гръбнак на ГЕРБ. Ще възложи външна оценка на ставащото в енергетиката, което е не просто начин да се отложат разкритията, а и средство допълнително да се замъгли картината. ЕС щял да помага в одита, но ЕРП-тата, срещу които скочи улицата, са собственост на големи европейски компании, които нямат голям интерес от саморазобличаване.

Именно с това Райков може да се справи. Той без напрежение ще се движи от среща към среща, от оценка към оценка и от интрига към интрига и няма да се оплете. Той и най-вероятно затова е избран - защото го може. Той е статуквото с цялата му болезненост и бързо ще бъде разпознат като такъв.

Това ще му създаде обаче проблеми не само с протестиращите. Вече има знаци, че с нежеланието си да адресира пряко улицата, той дразни политическите партии, измежду които иска дипломатически да посредничи. Така с намерението в Гражданския борд за честни избори да вкара и представители на политическите партии той успя да ядоса и неправителствените организации, и партиите. Казват, че на “Позитано” са се чудили как да се измъкнат, без да бламират Райков: какво да правят там, когато гражданите не могат да ги понасят и или ще ги изгонят, или самите те ще напуснат. Стигна се дотам Станишев да заяви, че партиите нямат място в борда.

И съвсем естествено: партиите си приеха кодекс, който да им гарантира присъствие в следващия парламент. С бариери, които не допускат улицата да нахлуе в Народното събрание под формата на нова партия или коалиция. Партиите си имат субсидии, членове на избирателни секции, наблюдатели, апарат, застъпници. В този смисъл честността на изборите трябва да е очевидна за непредставените в парламента, а не за абонираните за властта. В този пункт с една грешка се поставят под съмнение двете основни задачи на служебното правителство - улицата и изборите.

Нещо повече. По отношение на изборите нещата започват вече да се заплитат. Имаме една безпомощна Централна избирателна комисия, която още не заседава официално. Ако заседава, по новия кодекс тя трябва да излъчва събитието на живо, а дори не е направено елементарното - да се купят две камерки и да се осигури стрийминг, което иначе на улицата се прави от пет-шест независими младежи почти без никакви собствени ресурси. Стигна се дотам, че граждани предложиха на ЦИК да им организират безплатно излъчване, което бе отказано. По закон това трябва да става на тяхната страница, което всъщност им се предлагаше.

Освен това ЦИК вече публикува книжата за изборите, но не си дава труд да даде публични разяснения и да насърчи партиите, коалициите, инициативните комитети и гражданите да пристъпят към съответната подготовка. Не че това нещо ще промени, но поне ще прати сигнал към улицата, ако иска да прави нещо институционално, да започва без бавене. Едновременно с това законът изисква във всяка от секциите да се осигури копирна машина, което не е по силите на ЦИК. Тази слабост и обърканост изисква по-активна намеса от страна на Райков, който обаче не пропусна да заяви, че освен него отговорността за изборите се носи и от ЦИК, и от президентството.

Тази разфокусираност се проявява и в първите стъпки на някои членове на кабинета му. Вместо министърът му по електронното правителство да заявява, че има време само да прави план за бъдещи действия, да се захване да доставят 12 000 скенера, с които да се сканират секционните протоколи. Това ще и първата стъпка към електронното управление: дигитализация на изборите и предаване на живо на заседанията на ЦИК и 31 районни избирателни комисии, със съответното разработване и на институционалните им интернет страници, електронни формуляри за българи в чужбина, електронен регистър на жалбите по изборния процес. Само това да направи този министър, ще бъде запомнен с добро. И Райков може да бъде запомнен с добро, ако му даде своята подкрепа. И ако редом с това поразроши перчема, сложи кецовете и отиде без антураж и охрана на преки срещи с улицата.