Зайчето, което навремето Първанов извади от ръкава, се разправи с доста вълци. Последният е Борисов

"Кой беше Сергей Станишев преди 8 години? Нали Георги Първанов го извади като зайче от ръкава си", заяви в 2009 г. Румен Овчаров. "Ашколсун, много добре се е развило това момче. Омачка такъв апаратчик като Първанов", свойски снизходителен бе Бойко Борисов през 2012 г. "Станишев показа, че няма избори, които да не може да загуби", обобщи Румен Петков след вота на 12 май.

Но Петков и Овчаров днес са интересни само на журналистите. Първанов е в миманса. Няма избори, които Станишев може да спечели, но БСП състави правителство. Прилича на сцена от "Ну, погоди!": вълците точат зъби, хващат зайчето, ще ядат; но то побеждава. Последният "омачкан" е Борисов. Вълк отвсякъде - тартор на улицата, цар на лафовете, 
герой за ученичките. Пред него - скучен очилат отличник. Тарторът: "К"ъв си ти бе, я иди ми купи закуска!". Очилаткото търчи. Един ден той се оказва победител. 

В политиката няма добри, затова не искам да кажа, че Станишев е мил като зайче. Казвам, че се оказа хитър, пресметлив, надви далеч по-силни към момента на борбата съперници. Последният е Борисов. Още с учредяването на ГЕРБ двамата влязоха в персонален двубой. Сблъсъкът бе търсен от генерала, оправдан по всички критерии на PR-а (образ, слово, биография - всички те са в полза на Борисов с оглед на електоралните предпочитания). Станишев изгуби тази битка, но тя ли е важна? Днес ГЕРБ се разпада, БСП раздава картите.

До настоящата развръзка се стигна, след като в предизборните месеци Сергей Станишев направи няколко много силни политически хода.

Бойко Борисов - поредица от слаби. "Политологичната" логорея ги подмина, но благодарение на тях още в нощта на 12 май стана ясно, че ГЕРБ губи вота, макар да има най-много гласове. И още едно уточнeние - под "силни ходове" на Станишев нямам предвид принципни, честни. Имам предвид ходове, позволили мандатът да е в БСП.

Най-напред на старта на предизборната кампания Станишев публично се отказа да бъде премиер. Личен отказ от власт винаги се приема добре, но оттеглянето му имаше и голяма политическа стойност - дори хипотетичен вариант той отново да е министър-председател щеше да мотивира улицата за протест. БСП нямаше как да поеме този риск, а и не биваше. В последните месеци партията се мъчеше да обедини обществото срещу Борисов. Инициатива "Всички срещу ГЕРБ" нямаше да е легитимна, ако на финала БСП калкулираше ползи само за себе си и не бе потърсила консенсусна фигура.

Тази фигура бе намерена в лицето на Пламен Орешарски. Всичко може да бъде казано за него, но не и че не е добър финансист. На България сега е нужен добър финансист. Известни са критиките - близък до олигарси, защитавал е интереси на бизнес групи и групировки. Но аз лично не знам защо в България все още се живее с илюзията, че понятието "власт" е тъждествено на "народ", "общество", че може да се крепи на робинхудци и янкопетровци. В "народ" и "общество" съжителстват конкуриращите се групи. Дори в най-развитите демокрации властта се излъчва от групите с капитал и влияние.

Вайкането, че премиерът на България е излъчен от олигархията, е ропот на тийнейджър, който току-що е разбрал, че Ян Бибиян е приказка и на никаква луна не може да полети.

Благодарение на Пламен Орешарски правителството можа да се разпъне като ветрило и да бъде широко обществено приемливо. Десният профил на премиера даде възможност на представители на "България на гражданите", "Гергьовден", ГЕРБ да влязат в правителството (на по-ниски нива вероятно и от други партии). Орешарски е приемлив също и за кръговете, които не искат държавата да харчи пари (тя по принцип няма). От една страна, изборът на Орешарски олицетворява липсата на политическа хигиена, безпринципност, най-вече към левите избиратели. От друга обаче, осигурява на кабинета неформалeн, но практически съществуващ надпартиен консенсус.

Третият силен ход на Станишев бе предварителната договорка с ДПС. Електоралният таван на БСП е 1 млн. гласа, почти ги взе на 12 май. Но са недостатъчни за самостоятелно управление. Дълги години напред партията ще има нужда от партньори.

С ДПС дружбата е стара, носи и ползи, и загуби, но засега без нея шансовете на БСП за участие във властта са минимални.

А какво правеше през това време Борисов, освен да се репчи бабаитски и да е покровителствено милозлив към Станишев: "Това момче, ха-ха..."? Най-напред заложи на предварително убити коалиционни коне. Борисов провидя такива в лицето на РЗС, Марешки, Касим Дал. Последното (не само то) докара до истерия Доган. Това бяха изключително лоши политически ходове, ясно защо. Борисов се скара с всички в държавата, без няколко медии, които му станаха първи врагове след провала. Отвори десетки фронтове, защото искаше да умножава всичко (бизнес, политика, влияние) по 1 - за себе си и ГЕРБ. Така не става. Оплака се по едно време, че кръгът "Банкя" му крои шапка. Каква ирония - та кой преди това му скрои корона? Борисов остави най-мразения човек в държавата - Цветан Цветанов, да му ръководи партията, да е лице на ГЕРБ в кампанията. ГЕРБ обаче се разпадна по време на кампанията, включително и заради Цветанов. Какво всъщност има генералът, когато я няма народната любов? 

Не казвам, че Станишев е победил безвъзвратно. Гоненицата продължава. Но след като сам не участва във властта, го виждам в перспектива съхранен, дори остро критичен към Орешарски в един преломен момент. Така е, политиката е мръсна работа. Вълци вадят зайчета, зайчетата стават вълци. Най-интересният въпрос - намери ли и Станишев зайче?