Управляващите се готвят да прехвърлят на частни компании оптимизацията на огромния брой болници.

Принципно добрата идея да се премахне монополът на здравната каса, оповестена от ресорния министър Таня Андреева, се оказа без ясна концепция, анализ и подредба. На теория, ако има повече фондове, които да управляват парите за здраве, ще има по-голяма конкуренция, прозрачност и по-качествена здравна услуга. На практика обаче се оказва, че целта е друга - управляващите се готвят да прехвърлят на частни компании оптимизацията на огромния брой болници. И то бързо и без ясен принцип кои частници ще допусне в новата схема и за кои дейности.

Хвърлена дума

Преди дни здравният министър заяви, че са водени разговори с премиера и екип от експерти за въвеждане на втори стълб на здравно осигуряване. По думите й става въпрос за частни осигурители или застрахователи, които ще получават част от здравните осигуровки. Сега всички постъпления по това перо са концентрирани само в здравната каса. Фондовете ще бъдат движещата сила в сключването на договори за работа на здравната каса с лечебните заведения, а НЗОК най-вероятно ще бъде в ролята на надзор и само ще доплаща частта, която здравните фондове не са платили за лечение. Андреева отбеляза, че моделът ще влезе в сила най-късно през септември 2014 г.

Впоследствие се оказа, че в момента се разглеждат поне три различни варианта за демонополизация на касата и управляващите още не са се спрели на нито един от тях. Промяната в режима няма как да стане и толкова бързо. Парламентът ще има нужда от обществена дискусия и поне три до шест месеца за подготовка и приемане на законодателството, което вероятно няма да се получи до следващата година, стана ясно от думите на председателя на парламентарната здравна комисия д-р Нигяр Джафер. Тя обяви в петък вечерта, че ДПС винаги е била за пълна демонополизация на здравната каса и че повече конкуриращи се помежду си фондове ще доведат до повече прозрачност и по-добра услуга, вследствие на което би могло да се стигне до по-добър контрол. "ДПС винаги е смятала, че една-единствена здравна каса в момента е вредна за здравеопазването", отбеляза Джафер.

Моделът на министъра

Според застрахователи най-обсъжданият вариант в момента преповтаря думите на Таня Андреева. По прилагането му обаче има много въпросителни. Идеята му според неофициална информация от сектора е частните фондове, независимо дали са застрахователи или осигурители, да получат една четвърт от средствата, които се отделят за болнична помощ. Става въпрос за част от годишните плащания от 1.2 млрд. лв. за лечение по клинични пътеки.

Фондовете ще започнат да сключват договори с болниците за 400 млн. лв. Тези лечебни заведения, които не бъдат избрани от фонд, няма да са партньори и на здравната каса. След това част от вноските на здравноосигурените ще бъдат насочвани в доброволно посочен от тях фонд. Когато се лекуват в болница, фондът ще реши дали лечението е извършено по правилата и дали да плати или не. Ако фондът плати 25% от цената, здравната каса ще счита, че този разход е одобрен, и ще доплати останалите 75%.

По този начин държавата, която на практика лицензира всички частни, държавни и общински клиники, ще се освободи от тежестта да пише правила, по които здравната каса да не сключва договори с всички. Към момента лицензираните действащи болници са 400. И може да продължават да се увеличават, защото държавата няма механизъм по отношение на качество, екип или медицинска апаратура, с който да откаже на ново частно лечебно заведение договор.

Другите варианти

Председателят на парламентарната здравна комисия д-р Джафер отбеляза, че най-крайният вариант на промяна на модела е пълна демонополизация на касата и конкуренция между много частни фондове, в които всеки да има индивидуална сметка за здраве.

Друг вариант, който се обсъжда, беше лансиран още през 2008 г. В края на управлението на тройната коалиция сегашният председател на парламентарната бюджетна комисия Йордан Цонев и Антония Първанова (НДСВ) предложиха увеличение на здравната вноска от 6 на 8%, като постъпленията от 2 процентни пункта в повече се трупаха в резерва на здравната каса. Идеята беше набраният ресурс да послужи за начална работа на частните здравни осигурители. Те от своя страна да надградят пакета от здравни услуги, които здравната каса плаща. Съответно всеки осигурен да си избере фонд, който покрива най-широк пакет от прегледи и терапия. Моделът не проработи, тъй като БСП като част от тогавашната тройна коалиция реши, че ще разпилее и без това недостатъчния ресурс. В допълнение само фондове, близки до ДПС, бяха готови със свои структури.

Според застрахователите се обсъжда и още един вариант на реформа. Здравната каса превежда 1 процентен пункт от общо 8% здравна вноска (т.е. 1/8 от събраните 2.6 млрд. лв. от здравни вноски) на частните фондове, които се конкурират помежду си за доплащане на целия пакет здравни услуги – извънболнична, болнична, стоматологична помощ и лекарства.

"Уверена съм, че ще бъде избран такъв здравен модел, който няма да доведе до сътресения и ще направи така, че пациентите да имат по-добър достъп до здравеопазване. Какъв да бъде здравноосигуртелният модел предстои да бъде дискутирано и да бъде намерен консенсус", каза д-р Джафер.

Нерешени проблеми

Който и модел да се избере, преди да се пристъпи към неговото реализиране, управляващите ще трябва да решат няколко проблема в сектора. Иначе реформата ще е прибързана и вместо да подобри здравеопазването, ще забърка още по-голяма каша в сектора.

Първата недомислица е, че при управлението на ГЕРБ доброволните здравноосигурителни фондове престанаха да бъдат част от социалната система и бяха принудени да се прелицензират като застрахователи. От 7 август тази година всички те са компании, които предлагат здравни застраховки в рамките на общото или животозастраховането. Да бъдат принудени да се прелицензират отново - защото няма как застраховател да получава здравни вноски.

Не би било правилно и те да поемат отговорността на държавата да отсее клиниките на пазара и да преструктурира собствените си дружества. Болниците и в момента имат задължения към доставчици, като някои от тях са в практически фалит. Общо неплатените разходи на държавните и общински здравни заведения са за половин милиард лева. Задлъжнялостта им обаче ще се увеличи още, тъй като здравната каса е с дефицит от 130 млн. лв. и планира до края на годината да плаща само 65% от стойността на извършените операции в клиниките. Останалото ще се впише на отделен ред в следващия бюджет на НЗОК.

Има и още един проблем - държавата все още не е преструктурирала държавните и общинските клиники, на които е собственик. А не е тайна, че много от тях се управляват зле. Няма концепция и какво се случва, ако частните здравни фондове откажат да сключат договор с някои общински и държавни лечебни заведения в населени места, в които няма достатъчно пациенти. Или, какво става, ако фондовете работят на загуба и изведнъж всички се откажат. Или пък фалират. Все пак говорим за бизнес за стотици милиони, докато всички здравни застрахователи сега оперират с в пъти по-малки суми.

Не на последно място - съществува вероятност част от осигурените в частния сектор да изберат няколко големи фонда, а останалите да се окажат с множество пенсионери и деца, при които щетимостта е много голяма. От друга страна, държавата плаща твърда сума за осигуряваните от нея 4.5 млн. души и последните години тя е 941 млн. лв. На практика децата и възрастните, които ползват най-много здравни услуги, са осигурени с ½ от вноската, която е на база минимална работна заплата.

Разбира се, всички тези варианти ще бъдат разисквани и представени тепърва. Бързането и недостатъчното обяснение от здравния министър са притеснителни. И оставят поле за спекулации, че цялото упражнение се прави заради няколко предварително подготвени застрахователя, близки до управляващите.