В България има няколко дълбоко на­ложени мита. Един от най-голе­мите такива е, че с млади футболисти не може да се пос­тигне нещо. Това в най-голяма степен важи за грандовете Левски и ЦСКА. А истината, както при всяко друго нещо в живота, е някъде по средата. Младите играчи задължително трябва да получа­ват шанс за изява, но не и вкупом. Или иначе казано - моделът „Литекс" е тотално, ама то­тално неприложим на „Герена" или на „Армията", защото каквото и да си го­ворим, никой „син" или „червен" няма да аплодира хубав футбол и.. 6-о мяс­то накрая. В ника­къв случай. Затова и думите на Тодор Батков да се пус­кат масово юноши в първия тим след загубата от ЦСКА с 0:3 са плод на емоция и тотално неприложими на практика. А и кол­ко от феновете или т. нар. специалисти са си правили тру­да да изгледат един мач на юношите старша възраст на сините" и да ви­дят колко всъщ­ност футболисти има, които са с по­тенциал за първия тим...

И все пак Левски не бива да бяга от бъдещето си. Ясно е, че школата в мо­мента е полугробница и реформата трябва да започне оттам. Само че ня­ма как на „Герена" да не се раждат та­ланти. Просто е невъзможно. Кога­то има такива, до­ри да са само два­ма или трима, трябва да получа­ват шанс. Пример за това е Боби Цо­нев. Истина е, че неговата игра бе­ше гледана прист­растно. Тоест фак­тът, че най-после влиза юноша на клуба в първия тим, автоматично го имунизира от някои заслужени критики. Само че и при тази презумп­ция Цонев игра силно, при това не срещу кои да е, а срещу Ботев. Момчето освен че показа някои добри чисто спортно-технически качества, счупи и един друг мит - че младоците са прекалено ла­билни физически. Боби Цонев се хвърляше в единоборства така, както голяма част от опитните халфове на „сините" не могат. Момчето пока­за завидни умения при организацията на играта, а накрая се разплака. Както казваше един ди­ректор на „Герена", истинските мъже умеят да плачат. Боби Цонев пока­за, че е мъж и му пука, което на то­зи етап е доста­тъчно да предиз­вика 4-5000 „си­ни" привърженици да станат на крака и да аплоди­рат така, както не са го правили от (полу)шампионския успех над Лудогорец.

Другият вече на­ложен сериозно младок Антонио Вутов в интерес на истина игра пос­редствено срещу Ботев. В предход­ните двубои обаче той показа толкова много качества, че със сигурност през следващия сезон най-късно съставът ще започва от не­го.

Именно тук Лев­ски спечели в съ­бота. Не бе чак толкова важно, че Гари Родригес вка­ра и Ботев бе по­беден с 1:0. Левски така или иначе ед­ва ли ще се бори за титла през този се­зон и това е ясно на всички. По-важ­но беше, че бе пре­одолян страхът - страхът да се нала­гат млади футболисти. Видя се, че и с Боби Цонев и Антонио Вутов може да победиш един от двата род­ни евробойци през този сезон. Само седмица по-рано с половинмилионния и крайно некадъ­рен Кевин Бру имаше реки от сълзи и унижение срещу ЦСКА. А „армейците" в ни­то един момент не са по-добър тим от Ботев...

Пътят в Левски вече е ясен. Само младостта може да върне успехите. На „Герена" поеха курс с млади кадри и сред футболисти­те, и на директорс­кия стол. А на фе­новете не им ост­ва нищо друго, освен да стискат пал­ци, защото това в момента е единст­веното спасение за „сините".