Четец или книга

Напредъкът на новите технологии и навлизането на умни устройства в ежедневието ни промени навиците ни на писане и на четене. И докато удобството и бързината на първите е неоспорима, то недостатъците им също не са за подценяване. Защо не бива да обръщаме изцяло гръб на тефтера, химикала и хартиената книга и с какво писането на ръка и четенето са полезни за нас? Вижте изводи от различни проучвания. 

1. Воденето на записки на ръка увеличава шансовете ни да запомним написаното. Обратно – ако използваме лаптоп или друго електронно устройство за тази цел, шансовете ни намаляват, твърдят учени от Princeton и UCLA. Това е така, защото набирането на текст позволява по-висока скорост на писане и това го превръща до голяма степен в механично действие. Когато използваме клавиатура, отделяме по-малко време и внимание на всеки детайл информация. 

2. Писането на ръка снема стреса. Нивата на стрес и физическите оплаквания на служителите могат да намалеят средно с около 15%, ако ежедневно отделят по 10 минути, за да описват поне три неща, които са постигнали през деня, установи екип от учени от University of Florida.

3. Записването на идеи е по-ефективно от споделянето им на глас, когато сме сред група от хора. Когато записваме идеите си, никой не ни прекъсва и никой не секва мисълта ни. Лий Томпсън, професор по мениджмънт от Kellogg School, препоръчва вместо брейнсторминг, да използваме брейнрайтинг (записване на идеи). Тази техника изисква от всеки един от членовете първо да запише своите идеи или възможни решения на даден проблем и едва тогава да се коментират. Това позволява генериране на по-голям обем и независими една от друга идеи.

4. Рисуването и картографирането на идеи е по-ефективно от изписването им с думи. Когато използваме рисунки вместо думи и числа, за да възпроизведем една идея, ние задействаме различна част от мозъка. Използвайки този подход, ние сме в състояние да забележим нови неща, погледнем под друг ъгъл и достигнем до нови прозрения и решения по-бързо. Визуалното мислене не се ограничава до рисунки. Това може да приеме много  други форми като мисловни карти, матрици и дори драсканици.

5. Воденето на дневник ни освобождава от стреса и подобрява емоционалното ни състояние. Отделянето на 5-10 минути, за да записваме най-значимите за нас неща от деня, ни помага да се фокусираме върху настоящия момент, да съберем мислите си и забавим темп в забързаното ежедневие.  

6. Когато четем книга вероятността да се потопим по-дълбоко в съдържанието й е по-голяма, ако използваме традиционно издание, а не електронен вариант, твърдят учени от Stavanger University. Липсата на физически страници води до замайване и ни лишава от усещане за напредък и пространствена ориентация. А това влияе върху задълбочаването ни и запомнянето на прочетеното, пише Economy.bg.    

7. Четенето на романи подобрява социалната и емоционалната ни интелигентност. Четенето на художествени произведения е много по-полезно за развитието на социалните умения за разлика от четенето на приложна психология или научно-популярна литература, твърди проучване, публикувано в списание Nature.

8. Четенето е упражнение за човешкия мозък. Потапяйки се в книгите ние не просто следваме сюжета, но и караме въображението си да работи усилено, установи проучване на университета Emory University. 

9. Богатите четат повече книги в сравнение с бедните според проучване, проведено на Острова. Изследването също така разкрива и връзката между навиците в семейството и бъдещото отношение на децата към четенето. 89% от анкетираните, чиито родители са им чели книги, докато са били малки, сега четат на своите деца.  

10. Колкото по-труден за четене е един текст, толкова по-вероятно е да го запомним, тъй като повишаваме концетрацията си и отделяме повече време на всеки детайл от него. Заключенията са от проучване на Princeton.