Как 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура

Българската православна църква почита днес светите братя Кирил и Методий. Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва празнична Света Литургия.
Светският празник за св. Кирил и Методий бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато църквата вече е почитала създателите са славянската писменост.
Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската книжнина има в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.
През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград заедно със служба и за св. Иван Рилски.
На страниците на "Цариградски вестник" от 26 април 1858 г. се съобщава, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват св. Кирил и Методий вместо Три светии като училищен празник.
От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий, а след Освобождението става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн.
През 1892 г. в Русе Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени...". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста и песента се превръща в български училищен химн.
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден - само на 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече има два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).
През 1980 г., папа Йоан Павел II обяви славянските първоучители за покровители на Европа.