Пловдив сред 21-те най-красивите места в Европа

Мисия Пловдив

13-01-2017, 11:12

Снимка:

pixabay.com

Автор:

plovdivutre.bg

Всичко от Автора

Пловдив не е самосвал, а съкровище

Британският всекидневник „Дейли Телеграф“ нареди Пловдив сред най-привлекателните места за пътуване през 2017 година. Градът под тепетата е представен в статията „21 европейски градове, които никога не сте мислили да посетите, но определено трябва“. Останалите перли на Европа освен Пловдив, препоръчани от „Дейли Телеграф“, са: Марибор (Словения), Триест, Тревизо и Бергамо (Италия), Орхус (Дания), Вроцлав (Полша), Любек (Германия), Гимараеш (Португалия), Скопие (Македония), Сион (Швейцария), Брегенц (Австрия), Нант (Франция), Умея (Швеция), Осиек (Хърватия), Тавира (Португалия), Витория-Гастеис и Сеговия (Испания) и Тбилиси (Грузия).

„Дейли Телеграф“ публикува и възторжен материал под заглавие „Пловдив не е самосвал, а съкровище“. В него авторът Робърт Нюрдън разказва защо се е влюбил в града, където 1,5 година е преподавал английски език. Когато Робърт Нюрдън се опитал да опише Пловдив на своите приятели, те прихнали да се смеят, като чули името на града, а един от тях дори си помислил, че така се казва руски самосвал. „Тук е бохемска България, където изкуството и културата процъфтяват сред древноримски руини и тракийски легенди“, пише Робърт Нюрдън, който не пропуска да разкаже и за пловдивските „айляци“ – „спокойни хора, които не бързат за никъде“.

„Главната причина за съществуването на всеки магазин на Главната улица е разкрасяването на женските форми. Не че пловдивските красавици се нуждаят от особена помощ“, пише още учителят по английски. Той представя и забележителностите в Стария град, където тракийски, древногръцки и древноримски останки съжителстват с около 400 възстановени къщи от българското Възраждане през 19-и век. Нюрдън не пропуска и многобройните художествени галерии и ателиета на творци под тепетата, както и силните впечатления, които му е направил местният мавруд. За него дори пише, че е древното тракийско вино, възпято от Омир в неговата „Илиада“ – мълва, дочута от местните хора.