„Епопея на забравените” за Валери Петров, Тодор Динов и Симеон Пиронков

Мисия Варна

01-09-2010, 07:11

Снимка:

Виолета Рускова © ВАРНАУТРЕ.БГ

Автор:

ХРИСТИНА МАРИНОВА

Всичко от Автора

Много емоционално кинематографите разказваха за творчеството на колегите си и си спомняха факти от живота им повреме на кръгла маса в чест на 90-годишнината на поета, драматурга и сценариста Валери Петров

Филмови дейци си спомнят емоционално за големите имена в българското кино.

По инициатива на чл. кор. проф. Неделчо Милев се проведе кръгла маса в чест на 90-годишнината на поета, драматурга и сценариста Валери Петров (р. на 22-ри април 1920 г. ), на 91-годишнината от рождението на художника-аниматор Тодор Динов (1919 –2004 г.) и на 10-годишнината от смъртта на композитора Симеон Пиронков (1927-2000 г.).

Пак по негова идея, срещата символично беше наречена „Епопея на забравените”.

„Те не са забравени, те са колоси на българското кино, хора, които заслужават да се връщаме към творчеството им....Да не говорим за тях, като за минало, а като за основоположници”, призова художественият директор на фестивала Александър Грозев.

На срещата присъстваха кинодейци, част от които са работили с творците – режисьорът и сценарист Вълчан Вълчанов, режисьорът Иван Павлов, композиторът Борис Карадимчев, режисьорът Людмил Стайков, литературният критик, историк и кинокритик Атанас Свиленов, драматургът и писател Георги Стоянов, много съвременници, приятели и колеги на тримата кинодейци.

„Тримата са обединени от епохата. Всички са имали щастието или нещастието да бъдат основатели и новатори. Тези творци живяха в трудно време, но са изградили порива на българските филми, затова филмите им са филми-явления”, каза Александър Грозев.

Много емоционално кинематографите разказваха за творчеството на колегите си и си спомняха факти от живота им.

Проф. Грозев припомни творческия път на Валери Петров.

Автор е на сценарии на 19 филма, 6 от които анимационни - „Точка първа“ (1956), „На малкия остров“ (1958), „Слънцето и сянката“ (1962)„Рицар без броня“ (1966), „Един снимачен ден“ (1969, „Йо-хо-хо“ (1981), анимациите - „Гръмоотводът“ (1962), „Гордата лампа“ (1963), „Меко казано“ (1983) и други. Писателят има зад гърба си и  няколко киноновели и постановки. Работил е с Рангел Вълчанов, Радой Ралин, Димо Коларов, Тодор Динов и още десетки доайени на българското кино и театър.

Валери Петров е първият носител на наградата за цялостно творчество на МФФ „Любовта е лудост",

Негови са най-хубавите, не граматично, но смислово точни, преводи на Шекспир. В света има само още един аналог на такъв превод и той е на Пастернак, припомня проф. Грозев.

Творците си спомниха за трудностите, наложени от режима преди 1989-та.

„Има филми – конюнктурни, от които те е срам, но винаги е било така. И днес хората се огъват, пред този който дава парите”, каза Атанас Свиленов. „Всички ние слушахме, мълчахме, за да можем да творим”.

Въпреки че са живели във време, в което се е налагало да правят компромиси и са автори на неща, с които не се гордеят и „тримата се бунтуваха, бяха известни, имаха титли, но носеха промяната, бяха смели”,  припомня Атанас Свиленов.
„Маргаритката” на Тодор Динев беше страшна метафора за всички нас. Как я режат и тя как израства, защото корените й са силни, разказва още кинокритикът. „Нас ни караха да бъдем, като в Русия – от стопанството, до киното и културата, тримата не го приемаха. Симеон Пиронков го обвиниха, че е поклонник на западната култура „Това е характер, това е поведение, не се огъна...Те не се отказаха от „декадентското” си поведение”.

Емблематичният филм „Маргаритката“ на Динов, по музика на Пиронков обира овациите на фестивалите на анимационното кино в Лайпциг, Буенос Айрес, Анкара, Виена, Чикаго и Кан, а през 1967 г. е обявен за най-добрия български детски филм.

С дипломната работа на Тодор Динов, филма „Юнак Марко“ от 1954 г., българското анимационно кино излиза от сферата на любителското - това е първият български професионален рисуван филм. Той прави връзка между анимационното кино и българския фолклор (народния епос за Крали Марко) и е признат от критиците за творба на световно равнище. Още следващият му филм „Внимателното ангелче“ показва развитието в стила на рисуване и мисленето на Динов: натуралистичното изображение е заменено с чистия рисунък на карикатурата, а линейният сюжет — с неочакван край.
Динов е учител на Доньо Донев, Стоян Дуков, Иван Андонов, Иван Веселинов и много други.

Симеон Пиронков е писал музиката за над 50 филма, сериала и анимации, сред които  Хан Аспарух (1981 г.), „Крадецът на праскови” (1964 г.), „Васко де Гама от село Рупча” (1964 г.), с Тодор Динов е работил по „Маргаритката” (1965), „Ревност” (1963 г.) и  „Гръмоотводът” (1962).

„Мони Пиронков беше амбициозен да открие нови светове в музиката. Търсихме всичко с акустични инструменти – звуците, които днес се получават с натискането на едно копче”, разказва Борис Карадимчев.

Композиторът припомни историите на музиката на много български класически филми.

„Още няма предмет „Филмова музика” и може би не трябва да има. Какво ще му учиш? Трябва да изучиш цялата музика. Казвам на студентите си: Ако съм ви казал някакви правила, по-добре ги забравете. Слушайте музиката, не натискайте копчета, изучаайте инструментите. Ако не знаете какво търсите, програмата ще ви погуби”.

„Не трябва да се обединяваме  около омразата, ние сме творци, трябва да ни обединява изкуството и да помним”, каза още Атанас Свиленов