След 2000 г. за чужбина заминават предимно жени, които извършват нискоквалифициран труд и изпращат до 40% от доходите си в България.

Темповете на емиграция на българите към Западна Европа се забавят. Причината за това е намаляването на различията в безработицата и доходите между България и държавите на запад.
Това е един от основните изводи в доклада на Институт "Отворено общество" - "Българската трудова миграция: Има ли смисъл от ограничения в ЕС?".
Големите потоци на българската емиграция са се случили по време на тежката криза от 90-те години на миналия век, когато България все още не беше член на Европейския съюз, посочват авторите на доклада. В края на 90-те години обаче доходите в Западна Европа са повече от 4 пъти над българските, докато десетилетие по-късно разликата се е свила до 2,5 пъти.

В периода са емигрирали близо 220 хил. български граждани, сочи статистиката между преброяванията през 1992 г. и 2001 г.
В периода 2001 – 2011 г., когато беше последното преброяване на Националния статистически институт, емигрантите са малко над 175 хил. души, посочват от института. Спадът в средногодишната емиграция е 28% въпреки отпадането на ограниченията за пътуване на българските граждани в държавите от ЕС, пише още в доклада.
След 2000 г. за чужбина заминават предимно жени, които извършват нискоквалифициран труд и изпращат до 40% от доходите си в България.

Дори след присъединяването на страната ни към ЕС се запазва тенденцията броят на жените-емигранти да е по-голям, но се увеличава и делът на заминаващите за чужбина семейства, показват още данните.

Основни държави, които приемат български емигранти, са Испания, Германия, Италия, Гърция и Великобритания.
Основните сектори на заетост на българските емигранти са хотелиерство, почистване, строителство, търговия, земеделие.