Тази седмица списание „Тайм” обяви традиционния си избор за личност на годината. За 2011-та той няма лице, а маска, защото изборът на редакторите падна върху „протестиращия” – от Северна Африка и Близкия изток, от Европа и Съединените щати.

Тази седмица се случи немислимото – стотината неблагодарни пловдивчани освиркаха премиера и посрещнаха и него, и министрите му с викове „Оставка".

Кабинетът отиде до Пловдив, за да проведе изнесено заседание там, но местните не оцениха жеста към новата управа. Недоволните всъщност искаха среща с премиера, на когото явно още гледат като на Стената на плача, но той отказа с енигматичното послание: „За десет месеца имаме 161 хиляди пропуснати дни". Въпреки лошото начало, премиерът излезе от заседанието, по собствените му думи, с подаръци за децата. Правителството ще забрани напълно употребата на енергийни напитки за всички под 18 години, а от юни догодина – и пушенето на закрито – идеи, точно толкова хубави, колкото и забраната да се продават цигари и алкохол на деца или да се употребяват наркотици. И вероятно
ще се спазват точно толкова.

За едни други деца подаръци нямаше. Макар че преди около две години на новоизбрания премиер Борисов сърцето му се късаше да гледа как родители събират стотинки за болните си деца, сега той отказа да подкрепи идеята депутатските глоби да отиват именно във фонда за лечение на деца. Така парите отново ще се връщат в бюджета и ще се дават за далеч по-важни проблеми. Но като се замислите, новоизбраният премиер обещаваше и заплатите ни в момента да са две хиляди лева... В любовта към властта обаче промяна няма. Някои активисти на ГЕРБ от фонд “Земеделие” така са повярвали в силата на партията, че няколко месеца след изборите още пращат писма до «кмета на Попово д-р Иван Димитров”, нищо, че техният кандидат загуби от д-р Людмил Веселинов. Директорът на местния исторически музей, който оповести куриоза, смята да запази кореспонденцията във фонда, за да има

примери за политическия живот

в началото на века. Активност с променлив успех се забелязваше тази седмица на много министерски фронтове. От регионалното министерство, например, замминистърът Добромир Симидчиев ни зарадва, че ВиК дружествата ще бъдат намалени, за да има повече възможности за икономии и големи инвестиции. От което „водата плавно ще поскъпва”. В здравното министерство почти всеки ден загрижено се изказват за детското здраве. Според монтанския кмет Златко Живков – заместник председател на Националното сдружение на общините в България, обаче има някакво разминаване. Защото наредбите за здравословно хранене на децата остават в сила и през следващата година, но пари за тях в бюджета не са предвидени. Затова пък се дава още простор за строителния размах - Законът за устройство на територията предвижда промени, които ще позволят в градовете

да се строи още по-нагъсто.

Във Варна общинските съветници подеха този почин още през тази година – разрешиха в курорта Златни пясъци да се построи още един жилищен комплекс. Малко остана съветниците „да уплътнят” и Градската художествена галерия в опита си да намерят място на Галерията за графично изкуство. За нея би трябвало да има над хиляда квадрата място в новата сграда, която замени Центъра за съвременно изкуство, но може би вече няма.

Няма го вече и държавният резерв. Закриването предстои, но според проектозакона ревизия на наличното ще бъде извършена не преди разпращането на отделните части по различните министерства, а след като те приемат годното. Което си е един сериозен жест към бившите стопани на резерва, или, както коментираха някои народни представители: «Единственото обяснение на това е подготовка за гигантска злоупотреба”. А вътрешният министър Цветанов опроверга и големия коз на инициатора Дянков – икономии от щат. Цветанов призна, че в МВР няма как да се погрижат за новото имущество и затова

ще назначат уволнените от резерва

да вършат същата работа, но при тях. Освободените земи и складове обаче няма да бъдат дадени на новите стопанисващи. Вероятно защото вече имат купувачи. През седмицата затихна един протест – на железничарите, друг обаче набира сила – срещу шистовия газ. В Добрич поискаха забрана на всички проучвания, които използват спорната технология „хидравличен удар”, а във Варна представители на „Шеврон” слушаха виковете на недоволните под прозорците на областната управа. Вън останаха и двама народни представители от „Атака” въпреки правата, които им дава депутатството. След срещата ни заляха с успокоения, че предстои не добив, а само проучване за шистов газ, като удобно се заобикаля информацията, че технологията и отровите и при двете са едни и същи. Но пък отлагането дава възможност протестите да загубят скорост, а на подходящите хора
да бъдат направени подходящите предложения.

През седмицата беше формулирано в цифри и усещането на бизнеса у нас, че са го пуснали да бяга по европейската писта с бетонни ботуши. Според икономическия министър Трайков у нас бизнесът, докато прави бизнес, трябва да изпълни и 918 задължения годишно към държавата, което му струва 2 милиарда и 700 милиона лева. Но министърът обеща да ги намали. С около 300 милиона. Част от бизнеса вече се е ориентирала, и докато чака икономическия министър, подработва останалите. Така в Съвета за тристранно сътрудничество от името на работодателите вече ще говори не Българската търговско-промишлена палата, а водената от Огнян Донев Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Пред избрания бизнес говори и премиерът Борисов. И първото, което им каза, беше да се извинят „веднага” на Симеон Дянков, защото благодарение на него сме пример за фискална дисциплина в цяла Европа. Където сме и най-бедните, но за това премиерът не уточни кому трябва да благодарим. Пак от срещата научихме, че отиващата си година е била „годината на Дянков” заради стабилността, а идващата трябва да е „годината на Трайков”, за да има растеж. Премиерът посочи и къде вижда

растежа – в археологията и туризма.

Явно още мощи чакат да бъдат открити. Пак пред бизнеса и новият президент Плевнелиев обяви „справедливост за гражданите” и останалите си девет приоритета, от които пак остана съмнението, че още не е разбрал какво работи президентът.

И пак пред бизнеса еврокомисарят по бедствията Кристалина Георгиева похвали кабинета за пенсионна реформа, даде ценни съвети като: „или трябва да работим повече, или да се научим да живеем с по-малко» и призова да гледаме на работата по американски, а не по европейски. Което води до някои асоциации за къщата на обесения и споменаването на въжето в нея – защото едва ли е добра идея да се дава за пример точно икономиката, която повлече останалия свят и вече четвърта година няма измъкване. Бизнесът също не остана безмълвен. От фаворита КРИБ поискаха еднократно

узаконяване на незаконното строителство

срещу такса от десет процента, еднократна лихвена амнистия по бюджетните плащания, лишаване от обществени поръчки при работа с нелицензиран софтуер и глоби за работниците, които нямат трудов договор. Глобите за работниците вече са приети в новия Кодекс на труда. И политици, и бизнес тази седмица някак мълчаливо подминаха поредния холандски шамар – техният имиграционен министър Герд Лерс заяви, че не ни искат в Шенген заради престъпността и корупцията. С рушветите у нас трябваше да се бори БОРКОР. Една година след създаването на правителственото антикорупционно звено, то е похарчило към 300 хиляди лева, назначен е към четвърт от необходимия щат, а в графата „свършена работа” пише „0”. Догодина БОРКОР ще получи от бюджета към пет милиона. Тази седмица приключи и сагата с пенсионната възраст. Президентът Първанов наложи вето, депутатите прегласуваха и законът вече е за изпълнение. Симеон Дянков откри виновните за протестите – „нереформираните”, а на послушните обеща – след пет години българските пенсионери ще получават повече от гръцките. Явно

в Гърция ще стане наистина зле.

Също толкова безуспешно помощ от президента Първанов потърсиха и някои архиереи, притеснени от наближаващото отваряне на досиетата. Светият синод обаче даде съгласието си, за което много настояваха владиците на Пловдив и Ловеч, докато във варненска и в неврокопска епархия са силно против. Във Варна границата на приличното беше прекрачена отново и по автомобилната тема – вместо проповед вътре в храма и по тонколони отвън звучаха мнението на епархийския съвет за лукса и икономиите и напътствия към журналистите как да си вършат работата.

Пак тази седмица в Италия предложиха заради кризата данъци да започне да плаща и католическата църква. Съвети към медиите имаше и премиерът Борисов. След палежите на коли в София, а и в други градове, премиерът Борисов откри, че ако медиите не бяха писали, пожари нямало да има. И заключи: "Виновните накрая се хващат винаги". Това може би беше покана да
се хванем за престилчиците и

да се отправим сами към най-близкия арест.

А и ако медиите запалиха колите, дали премиерът се замисля кой направи него министър председател... Все пак в края на седмицата акциите на МВР се увенчаха с частичен успех и има арестуван, който си е признал за част от пожарите. Което спаси от арест не само „виновните журналисти”, но и всички разсеяни шофьори, тръгнали с туба към бензиностанцията, виладжиите с шишета бензин за косачките си и всички, които се разхождат „съмнително”. В опитите си за защита вътрешният министър стигна дотам да се оправдава, че има заподозрени, но са пуснати, защото трябвало да ги хванат в момент на палене. Вече бяхме забравили и протестите с трактори по жълтите павета, когато СЕМ изненадващо бързо излезе с решение, че патетичното обиждане на селската част от населението е наказуемо деяние и глоби телевизията, в която служи корифеят Бареков. В ситуацията имаше всичко необходимо за една

добра комедия на нравите –

вътрешно разколебан председател на контролиращия орган, който жонглира с правото и етиката, разследван политик, който без покана присъства на заседанието на съвета, защото бил заинтересован, и водещ, който пак така патетично побърза да се обяви за „морален победител” с „издадена смъртна присъда” срещу него. Тази седмица списание „Тайм” обяви традиционния си избор за личност на годината. За 2011-та той няма лице, а маска, защото изборът на редакторите падна върху „протестиращия” – от Северна Африка и Близкия изток, от Европа и Съединените щати.

У нас най-доброто лице на протеста май са осветените от газени ламби жители на благоевградска улица "Антим I". Улицата е в центъра на града и никога досега не е имала никакво осветление. А търпеливите й жители, след 50 години чакане, изразиха недоволството и протеста си, като отидоха и си купиха сами газените ламби.