Според него в живота има четири пътища, които всеки трябва да извърви без значение от последователността

За трета поредна година големият аржентински писател Хорхе Букай стъпва на българска почва.

Бърза да се извини, че все още не разбира езика, но е научил най-важната дума за него - "благодаря". И отново носи нова книга за феновете си, нов опит и нови съвети. „Пътят на сълзите” се издава от „Хермес”, като авторът обещава следващата книга да бъде „Пътят на щастието”.

За първи път избира за представянето си Варна. И това не е случайно, а има точно обяснение: „Когато реших да дойда във Варна, си припомних историята за един мъдър и набожен човек, който почитал образа на жената. Мачист. Задали му един въпрос. Щом жената е толкова важна, защо Бог не е създал първо нея? Той отговорил, че Бог е артист и като всеки артист преди да направи своя шедьовър – прави скица. Може да не дойдохме във Варна по-рано, но това беше, защото се подготвяхме за тази среща”.

Според него в живота има четири пътя, които всеки трябва да извърви без значение от последователността. Това обяснява и заглавието на новата му творба. Първият – пътят на окончателното приемане на отговорността за собствения си живот, авторът нарича път на самозависимостта. Вторият – път на откриване на другия, на любовта и на сексуалното привличане, той нарича - път на срещата. Третият – пътят на загубите и на скръбта или път на сълзите. И последният, четвърти – пътят на целостта и на търсенето на смисъла, който според Букай е път на щастието. Затова обещава при следващата си среща у нас да носи именно книгата „Пътят на щастието”, тъй като българите обичали да говорят за загубите си.

„България и Аржентина си приличат в много отношения. Народите ни са били заробвани, виждали сме как деца загиват от куршуми. Това са дълбоки рани, а в книгата се говори за изцеляването им, въпреки че те никога не отшумяват. Аз съм психиатър. Научил съм, че израстването на хората и държавите не е резултат от това кой колко е спечелил, а какво е оставил след себе си”, каза Хорхе Букай.

В неговия речник отсъствала думата песимизъм, защото му била неприятна. При първото си идване в България го попитали за съвет, тъй като според редица проучвания българите били най-нещастния народ. Подобен въпрос не го изненадал, защото през годината посетил 15 страни и всички си мислели, че са най-нещастните в света. И отговорил точно и ясно, че да бъдеш тъжен, означава да попаднеш в бездна, а да страдаш - означава да продължиш да живееш в тази бездна. Съветът е да се използва енергията на тъгата и да се върви напред. Човек не бива да свиква с идеята за страданието и да го развява като знаме, обяснява авторът.

Думата оптимист идва от латински език, от опус – работа, труд. Оптимистът е този който вярва. Обратно, думата песимист означава бреме, тежест. Това е човек, на когото толкова му тежи визията за бъдещето, че си мисли най-лошото. Това не е българският народ и не трябва да бъде, казва Букай, като на няколко пъти издава, че е фен на българската народна музика и кухня. „България за мен е един шедьовър”, завършва той.

Посещението на Букай във Варна преминава под мотото „Чети! Бъдещето ти зависи от това”. Официалната премиера на бестселъра „Пътят на сълзите” е днес от 18 часа в Икономическия университет във Варна. Входът за всички почитатели е свободен.