КНСБ разисква жизнения стандарт на българите

Архив София

26-07-2012, 15:40

Снимка:

Ивайло Божинов, Sofiautre.bg

Автор:

Миролюба Евтимова

Всичко от Автора

За това как живеят българите и какви са тенденциите за увеличаване или намаляване на цените говориха днес от конфедерацията.

Днес президентът на КНСБ Пламен Димитров събра журналисти и желаещи да чуят в сградата на синдикатите. Поводът беше годишната пресконференция на конфедерацията за издръжката на живота в България, а темата – наблюдение на потребителските цени и нивото на жизнен стандарт през второто тримесечие на 2012г.

Стана ясно, че издръжката на живот на 1 лице от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на м. юни достигна 547.12 лв. или общо този тип домакинство трябва да разполага с 2 189 лв. на месец, за да покрива задължителните си разходи за жилище, храна, дрехи, всичко необходимо и за да може и да почива спрямо нормалните български стандарти. Данните свидетелстват за сравнително задържане на ценовите равнища, като се наблюдава и увеличение на годишна база с 3,6%.

Това са основни параметри на предценовия шок, чиито ефекти ще се проявят в пълна сила от следващото тримесечие в резултат на увеличените цени на тока, водата и газта. Очертаващата се динамика от нарастването на монополните цени само затвърждават очакването, че средногодишната инфлация ще е не по-малко от 3,6% (само от поскъпването на тока се повишава с 1,7%). Това, от своя страна, означава повече приходи, но и повече разходи за българския потребител.

Ценовите изменения на стоките са разнопосочни. През второто тримесечие на 2012г. хранителните продукти са поевтинели с 1,1%, а на годишна база са поскъпнали с 2,3 на сто. Зеленчуците и захарта са поевтинели,  а ценовата стойност на яйцата се стабилизира със спад от 25% спрямо първото тримесечие. Цените на млечните продукти се запазват със съвсем малки изменения (намаляване от 0,1 на сто). При хляба и хлебните изделия също няма драстични ценови разлики. По-чувствително е намалението при ориза с 0,7% и при пшеничното брашно с 1,4%. В групата „Животински и растителни масла“ се отбелязва ръст на цените с 2,6% и се наблюдава плавна тенденция към повишение на олиото. Спрямо същия период за м.г. темпът на нарастване е 4%.

При нехранителните стоки и услуги е регистрирано еднопроцентово повишение на цените за второто тримесечие. Най-трайно е покачването на разходите, свързани с отопление и електроенергия. Спрямо предходното тримесечие те са нарастнали с 3,8 на сто. Това поскъпване се обяснява с покачването на цените за тока и парното. Облеклата и обувките също постъпателно поскъпват. В групата „Транспорт и съобщения“ се отчита спад на цените с 1,3%. Намаление е регистрирано за бензините и дизеловото гориво с 5,8%, но като цяло на годишна база се отчита ръст с 2,8%. Въпреки намалението на горивата, транспортните услуги също се оскъпяват с 1,9% и 2,3% за междуселищния транспорт.

В 1/3 от от икономическите отрасли е налице темп на нарастване на промишленото производство. Според президента на КНСБ именно върху тях се крепи и българската икономика.

Границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги, достигна 205,05лв за лице, което показва увеличение спрямо юни 2010г. Около 27% от домакинствата в България са под границата на бедност и тенденцията е, че този процент ще се увеличава. Над половината от българите са с общ доход на едно лице до 290лв. Хората, разполагащи с повече пари, също намаляват до 11,3 на сто.

Средната заплата за страната е 731лв. Продължава тенденцията за намаляване на заетостта. Средният брой на наетите лица през първото тримесечие на годината спрямо същия период м.г. отчита спад с 2,1%, което означава, че около 45 хиляди души са останали безработни.

Продължава тенденцията за силна диференциация между средните работни заплати в икономическите дейности. Съотношението между най-ниската и най-високата работна заплата е повече от 6 пъти. Над 60% от наемните работници получават под средното заплащане.

По данни на Евростат общо ценовото равнище на България е с 49% по-ниско от средното равнище на държавите от Европейския съюз, измерени по програма „Паритети на покупателната способност“. Средно цените на храната са 33% и на горивата с 44% по-ниски от тези в ЕС. Очартава се един сравнително бърз процес на адаптация към европейските ценови стойности, който обаче е в крайно противоречие със задържането на равнището на доходите. Това, естествено, ще доведе до ново обедняване на все по-голяма част от българските домакинства.

Може ли да се повлияе на цената на тока и тя да бъде намалена е единият въпрос, който вълнува синдикатите, но те сами отговарят: „По-скоро не.“

Другият е компенсаторните мерки за бизнеса и домакинствата. В този случай от КНСБ имат три предложения, които ще опитат да осъществят. От конфедерацията ще изискват зимни добавки за пенсионерите в размер от 20 до 50лв., помощи за социално слабите и допълнителни целеви плащания за работещите в сферите на културата, здравеопазването и средното образование. Тези мерки трябва да бъдат взети есента или най-късно зимата, смята Пламен Димитров.

Според него евентуалното излизане на Гърция от Еврозоната по никакъв начин не заплашва българите и държавната икономика.

Главната цел на КНСБ е 10 процентово увеличение на заплатите и пенсиите от 1.1.2013 г, с което минималното заплащане да се увеличи до 330лв.

„Държавата лесно се финансира, но гражданите – не, завърши директорът на КНСБ, с тези малки заплати няма накъде повече да стягаме коланите.“