Светилището се намира в местността Качул в Странджа планина на няколко километра от Българо-Турската граница.

Светилището Индипасха се намира в местността Качул в Странджа планина на няколко километра от Българо-Турската граница. Малко хора знаят мястото, но веднъж намерят ли го, се връщат отново.

Още докато вървиш по криволичещите горски пътеки към мястото те обхваща емоцията на мистичното. Вероятно заради ритуалите и жертвоприношения, които още траките са извършвали там в почит на Майката Земя и Бога Слънце.

Местните хора в Странджа силно вярват, че водата в Аязмовска река около Индипасха е лечебна. Тук религиите се преплитат. Не е важно каква вяра изповядваш, молиш се на този Бог, когото почиташ. 

Поверието разказва, че мястото носи силна енергия, заради “живата” вода. Особено силно се усеща на Великден, тъй като в новозаветната епоха празникът Пасха се свързва с Възкресение Христово. Спорно е обаче дали от там идва името на тайнствената местност. 

Повечето посетители идват с надежда и вяра, че болката им ще изчезне, а духът оздрави. Затова палят свещи на иконите, които са окичили изсечената в подножието на Странджа скала, от която като по чудо блика лековитата вода. Всеки оставя по нещо, за да си тръгне със здраве. Някои казват, че изпълнява и желания.

Из Странджа се носи легенда и местните често я разказват на туристите тук. Един човек имал бивол, който остарял и ослепял. Тогава той решил да го пусне в дола. След няколко дни обаче добичето се завърнало, учудването на хората било толкова голямо като видели, че то е прогледнало.

Биволът ту изчезвал, ту се появявал, затова местните го проследили. Тогава разбрали за мястото. Оттам тръгва и вярването за „живата” вода, която лекува болести и изцерява недъзи.