Тайните на древното корабоплаване нищят археолози из подводния град около нос Акра

Архив Бургас

15-09-2012, 10:31

Снимка:

НИМ

Автор:

Велина Савова

Всичко от Автора

На нова невероятна находка се натъкна подводната експедиция на доц. Иван Христов в залива Вромос. Подводните издирвания из западната акватория на нос Акра, който стана известен това лято от археологическите проучвания на доц. Христов разкриха редица ценни за учените данни.

На нова невероятна находка се натъкна подводната експедиция на доц. Иван Христов в залива Вромос. Подводните издирвания из западната акватория на нос Акра, който стана известен това лято от археологическите проучвания на доц. Христов разкриха редица ценни за учените данни.

Под водата водолази откриха древно търговско селище-тържище, разположено в тих, малък залив, южно от крепостта Акра. Обектът е разположен на площ от 2 декара.

„Това са много приблизителни размери, те се посочват въз основа на концентрацията на керамика на дъното на морето. Ние не правим разкопаване на пластовете, а само карниране на видимите находки, така че може да бъде много по-голям. Още повече, че тук става въпрос за далечната история  около 800 години най-малко, без да е ясно какви прекъсвания има в това време.  Най-вероятно обаче мястото е служило за търговия по море, разтоварване на кораби - истинско тържище!", каза за БургасУтре доц. Христов.

По думите му екипът се е натъкнал на огромно количество строителна и битова керамика. Най-ранни са гръцките амфори от V в. пр. Хр. Следват плоски коринтски керемиди от Елинистическата епоха (IV-III в. пр. Хр.), както и ранноримски амфори от I-II век. Открити са и цели съдове, животински кости и каменни блокове от зидове.

Новооткритият обект се намира до непресъхващ извор. Археолозите приемат, че това е древно тържище, където са разтоварвани от морето малки кораби, с товар, предназначен за селищата на полуостров Свети Никола (днес в района на Черноморец).

И към момента Христов работи с 8 водолази и инструктори по леководолазно дело. Според учените, обектът е многослоен и доказателство за това са откритите на малка дълбочина десетки цели средновековни тухли. Каква е връзката обаче между находките намерени на сушата и тези под водата е въпросът, който вълнува най-много Христов и екипа му.

"Много е трудно да се каже...ние сме по следите на един намерен паметник, със старогръцки букви, не знаем от кое време. Открит е при строежа на ракетното поделение. Там са откривани и други артефакти, т.с. все още е рано да преценим. Трябва да се направи оглед на самото поделение ако има възможност и с разрешение на Министерството на отбраната, но така или иначе това тържище не е изцяло изолирано. То е обслужвало някого, някое от селищата. Кои са били те тепърва ще разберем", обяви водачът на експедицията.

Само преди ден археолозите се натъкват и на друга находка. "Последните намерени съдове са от вчера. Това са две паници червенолакови от II век от Римската епоха, с много хубава изработка. Невероятен късмет е да се намират тези съдове под вода и то около камъни. Дори амфорите, които имаме са запазени", споделя археолога. 

Сред откритията във водата е и древен кей, разположен западно от приводнената част от крепостната стена на Акра. На дълбочина 3 метра е документирана дървена конструкция, от която са взети проби за дендрохронология и радиовъглероден анализ, с които ще бъде установено в Германия приблизителната датировка на обекта.

"Тепърва трябва да се изпратят за анализ, може би някъде през зимата бихме могли да имаме някакви данни. Едно е ясно, това съоръжение, което наричаме условно кей по някакъв начин има връзка с крепостта", е категоричен археологът.

Изключително важни са и други единични находки от подводните проучвания - старогръцки оловен щок и цяла средновековна амфора от XI век. Оловният щок, известен още и като тежест/напречник на двурога дървена котва, е от типа Б и се датира за VI-II в. пр. Хр. Откритата котва е от от края на X или началото на XI в. Тези амфори са много широко разпространени из цялото Средиземноморие и Черно море; срещат се дори в Швеция и са известни като амфори Günsenin type I, според класификацията на турската изследователка Н. Гюнсенин.

Доказано е, че типът се произвежда на северния бряг на Мраморно море, край античния Ганос. В България това е най-често срещаният тип транспортни съдове. Предметите са намерени на дълбочина 15 м в средата на залива Вромос и дават информация за корабоплаването в тази част на Българското черноморие.

Подробности около тези и други находки на археолозите, къде ще се съхраняват намерените предмети, дали сред тях има и такива с нумизматична стойност, както и  истината около твърденията за несметни богатства в пределите на крепостта Акра ще научите само след минути в БургасУтре от интервю с доц.д-р Иван Христов!