Еврокомисарят в ексклузивно интервю за ВарнаУтре.бг

С българския еврокомисар Кристалина Георгиева разговаряме по време на посещението й във Варна.

Програмата й е разчетена по минути – среща с академичното ръководство на Икономическия университет, лекция пред студентите, интервю, среща с кмета, с областния...

– Г-жо Георгиева, по неофициална статистика над 50% от завършващите т.нар. елитни гимназии у нас отиват да учат в чужди университети. Това бедствие ли е за България?

– Като се има предвид нашата демографска ситуация, това, че се свива населението на страната ни, разбира се, тревожно е, че младите хора не само отиват да учат навън, но и че избират да живеят извън България. Но в същото време трябва да си даваме сметка, че това е и ресурс за България. Ресурс е в два плана. Първият е, че те имат контакти с България. Дори да изберат да работят навън, да не се върнат, те са полезни за страната си и самият факт, че те я познават, им помага да насочат по-правилен, по-обективен поглед към България. Много от тях, се надяваме, ще се върнат - по някое време от живота си ще решат и ще изберат да дойдат да живеят в България. И второ, те са източник на пари за близките си в тези тежки условия, в които се намираме, тези преводи, които правят българите зад граница, за много от семействата, а и за икономиката като цяло са - да не кажа животоспасяващи, но помагат.

– Как можем да задържим умните млади българи тук?

– Нашите университети трябва да се конкурират. За мен беше удоволствие да видя тук във варненския Икономически университет колко много се прави, за да бъде той конкурентоспособен, да привлича българи, но и да привлича чуждестранни студенти. И подходът, който избра университетът е точно този, който обикновено е печеливщият. Залага се на 3 неща едновременно: качеството на материалната база, условията за работа, на качеството на студентите и преподавателите - и едните, и другите са важни, и на това да има повече от просто наливане на знания, дори и в най-добрия им вид: да има спорт, да има култура. Това, че на откриването имаше концерт на самодейци от университета на мен ми направи много положително впечатление. Това, че университетът ще има отбор в А група по баскетбол е много важно, защото привлекателността на едно място е продукт на много фактори: на качеството на средата на живеене. Варна има много предимства като курортен град (не смея да кажа морска столица, защото веднага ще се обидят от Бургас). Но знаем, че това не стига, защото като излязят хората от вратата на университета, те имат нужда от работа. И тук е отговорността на цялото общество, не само на държавата, както ние често имаме навика да си мислим. Цялото общество, всички заедно трябва да създадем среда в България, която от година на година да е все по-конкурентоспособна, която да е привлекателна за нашия бизнес, за чуждестранни инвеститори. Така, че да генерираме тези работни места, които в крайна сметка решават къде отиват доходите.

– Държавата определя някакви бройки за прием в държавните университети, финансира това обучение, а в същото време не гарантира работа на поне някакъв приличен процент от тези хора. Не излиза ли, че така българската държава, макар и с ограничените си финансови възможности, финансира високо квалифицирана работна ръка за Европа?

– Тази тема за "изтичането на мозъци" е болезнена за целия свят, но ние виждаме много интересни примери в новите пазарни икономики. Беше време, когато китайците масово отиваха да се учат и оставаха в САЩ и във Великобритания. Обаче сега виждаме един обратен процес. От началото на това десетилетие потокът на китайци, които са завършили образование извън страната си и дори са започнали работа там, потокът обратно към Китай е много силен. Същото се случи и с турските емигранти в Германия. С подема на турската икономика те масово се връщат и се превръщат в генератор на растеж на собствената си страна. Аз нямам никакви съмнения, че България може, трябва и ще направи същото. От какво зависи? Къде е ролята да държавата? Аз не бих искала нашата държава да блокира работни места, както беше едно време при централното управление, защото това изкуствено нещо няма да ни помогне да сме по-конкурентоспособни, но искам нашата държава да премахва административните бариери за малкия и среден бизнес, особено да създава повече условия икономиката да върви напред. Няма никакви причини това да не стане. Ние имаме недоизползвани възможности, вие ги виждате тук във Варненско и в туризма. Трябва да имаме туризъм с по-висока добавена стойност. Във Варна се запознах с един немски бизнесмен, който е инвестирал тук в зъболекарския туризъм. Той самият като човек от бизнеса казва: "Възможностите тук в България са много големи, много повече от това, което в момента се прави". Или да говорим за културен туризъм, който има повече добавена стойност поради това, че ние слагаме в него неща, които са интересни за света. Има тук във Варна има музей, в който е най-старото злато, знаете ли колко малко хора знаят това? Сега виждаме със строителството на метрото в София как един инфраструктурен проект се превръща в ключ за показване на нашето културно-историческо наследство. Трябва да правим повече от тези неща и тук идва ролята на държавата. Защото има роля за държавата и в селското стопанство. Ние все още, трябва да си признаем като българи, ядем прекалено много неща, които ги внасяме отвън и изнасяме прекалено малко селскостопанска продукция. Пак ще се позова на чужденец, живеещ в България: "Как може 40% от млякото в България да го внасяме отвън?" Тук има и роля за европейската солидарност, за това как се използват европейските фондове. В следващата финансова перспектива за селскостопанската политика се набляга много на младите фермери, зелената икономика, екологически устойчива - да не си съсипваме природата, и на малките стопанства. Ние българите имаме голям интерес да вървят такива програми, които стимулират отдолу нагоре развитието на икономиката. Ние сме транзитна страна, има много неща, които можем да направим, да печелим от и от локацията си. И това са нещата, които правят перспективата за младите хора.

– Засега май повече неприятности ни създава тази локация, а не перспективи – особено що се отнася до трансграничните газови проекти. Но това е една друга и дълга тема...

– Така е - дълга и друга тема, но тема, която при сериозно решаване може да помогне.

– Може би случайно, в контекста на раговора, но поставихте акцента на туризма и селското стопанство. Това ли са отраслите, които могат и трябва да дръпнат напред България? Поне този район от нея, където се намираме.

– За Варненско определено това са важни отрасли, но не са единствените. Пристанищата в България могат да изиграят по-голяма роля за стимулиране на растежа.

– Дори премиерът призна наскоро, че Северна България е по-слабо разивита. Какво е Вашето впечатление?

– Така е. Моето впечатление е, че за всички е трудно. По-лесно е за София и региона, там виждаме много по-динамичен растеж. Показателите за безработицата гледаме - къде тя е по-висока, къде е по-ниска. Но в същото време да не забравяме, че ние сме все още икономика с елименти на прехода. Да погледнем България, Румъния и другите страни, които влязоха като нови членки, ние всички имаме да се справяме с проблеми, които за останалата част на Европа не съществуват: демокрация, свобода на словото, съдебна сиистема, тези неща имат огромна роля за това колко ние сме привлекателни. Какво прави България? Умно нещо - ние компенсираме тези все още недоразвити страни с това, че имаме ниски данъци. Но трябва да ги пазим тези ниски данъци, за да не се окаже, както аз чувам в биизнеса тревога, че тези ниски данъци ще бъдат засенчени с по-високи такси. Но да не лежим само на това, да си кажем честно какво още ни трябва. Всички го знаем. Трябва ни повече работа за реформа на администрацията, трябва ни повече внимание на малкия и средния бизнес. Трябва да си признаем, че точно защото сме нова демокрация нашите хора имат повече нужда да им се удари едно рамо, но и ние, обществото, бизнеса и гражданите, ние също имаме отговорност. И може би най-голямата ни отговорност е да вярваме повече в себе си, да вярваме повече в страната си. Най-тежката критика, най-тежките думи, хвърлени по България, като слушам отвън, имам чувството, че си ги хвърлили самите ние, а трябва да възпитаваме и чувство на отговорност. Бизнесът да не говори само за проблемите си, а да търси решения, бизнесът да си обучава кадрите. Ние знаем, че в България инвестицията в образование и от страна на държавата, и от страна на бизнеса изостава от нуждите ни. Да говорим пак за това какво да направим младите хора да си останат тук: Бизнесът също трябва да гледа на хората като на потенциална инвестиция. А инвестицията в образованието в частния сектор на България като цяло е много ниска, най-ниската в Еврoпа

Разбира се ние трябва да повярваме в себе си, но и трябва да имаме сериозни обсъждания на това как можем да решаваме проблемите. Питате ме какво е най-добре за Варна и областта. Моят отговор, ако трябва да бъде на човек, който гледа малко отстрани, вие тук трябва да имате дебат, който да казва кое е най-важното за региона и той трябва да води до промени, които са във вашите ръце и решения, които могат да се вземат на равнището на региона, на града, и в същото време да настоявате тези решения да са в ръцете на правителството, те да са ясни. Всички да имаме яснота за посоката. И в такава дискусия естествено, леко всичко ще се съгласи.

– Чия отговорност е предпазването на отделния човек по време на бедствия - негова лична, на държавата, на ЕС, на общината?

– На всички ни. Човек трябва да бъде подготвен и да предприеме тези мерки, които да предпазят него, нея и семейството му.

Ние трябва да знаем при земетресение какво трябва да правим първите 20 минути.

Обикновено има трус и след това има последващи трусове. Има един прозорец от време. В Япония където много често ги удрят земетресения, там има много ясен протокол, който всеки знае - от малкото дете до най-възрастния човек. Ние също трябва да знаем, че трябва да се застраховаме повече. Имаме малко нагласата като дойдат бедствия - държавата отговаря. Но при малки щети би трябвало пострадалите да се справят сами. Има много голяма отговорност държавата, защото тя трябва да постави регулирането на място, което помага на хората да взимат правилните решения, да не строят там, където е по-вероятно да бъдат наводнени. Да не строят така, че да ерозират крайбрежната ивица и след това къщите да отиват в морето. Това е задължение на държавата. Също така задължение е на държавата да има система за реагиране при бедствия, която да отговаря на профила на рисковете на тази страна. Да го кажа простичко: Там, където има опасност от горски пожари, там трябва да има екипи, готови да се борят с тях. Където има наводнения, трябва да има екипи, които могат да се борят с тях. Това е работа на държавата. Къде идва Европа? Европа идва в две неща. Първо да стимулираме правилните решения. Ето сега имаме нов законопроект, който изисква нашите страни членки до 2016 година да имат профил на риска си, да знаят къде какво може да ги удари и да имат капацитета да се борят с рисковете над средното ниво, това, за което знаем, че може се случи. След това имаме това, което не знаем, че може да се случи и може да бъде ужасно поразяващо. Бедствия, които надхвърлят капацитета на една отделна страна да се справи с тях, там идва европейската солидарност. И днес, ако бедствие надхвърли 0.6% от брутния продукт на една страна, Европа помага чрез своята солидарност. Италия, която беше ударена от много сериозно земетресение буквално преди 2 дни, получи над 600 млн. евро помощ от Европа от този фонд „Солидарност” да се справи с последиците. Европа може да предостави екипи, които да помагат на място. Това ние трябва да развиваме повече, но това, което най-много и Европа и правителството трябва да стимулират, е превенцията, разбирането, че превенцията е отговорност на всички, от училищата, общинските планове за евакуация и реагиране до създаване на доброволчески отряди, за да може, ако ни удари много силно бедствие, ние да разчитаме на допълнителни екипи. Тези неща са подготовка и превенция. И инвестиране по начин, отчитащ какъв ще бъде светът утре, а не такъв, какъвто беше оня ден.

Най-лошите решения в политиката, особено в икономически план, са решения, които се вземат само на базата на гледането в огледалото за обратно виждане
- какво бяхме, какво знаем. Ние трябва да знаем уроците от миналото, да не ги повторим отново, но трябра да имаме и няква визия за това какво може да се случи в бъдещето.

– Това как може да се случи?

– Чрез образованието. Самото образование трябва да създава мислещи хора, хора, които могат да кажат А какво ще стане, ако?", които са готови да мисля за немислимото във всеки план. За това отваряне на въображението имаме много работа да вършим, защото нашата стара система на образование възпитаваше хора, които знаят, а не обезателно хора, които мислят. Това е вече минало и аз виждам, че тук в университета, във Варна е съвсем друг манталитетът. Трябва време, за да може той да проникне навсякъде. Но също така са нужни и управленски подходи, които вече са много широко разпространени. Тази възможност да се мисли напред и най-вече възможността да се адаптираме, тя е и наука, и изкуство. За мен това, което аз виждам в света, кои са страните, които имат най-добри резултати, това са страни, където има ясно, силно лидерство, ясна посока и висока адаптивност. Тази висока адаптивност е не просто държавна работа, това е нещо, което прониква навсякъде в обществото. Гледам ги американците, защо САЩ продължават да бъдат водеща икономика, независимо от това, че имаха голяма криза? Те са водеща икономика, защото се отличават от света по две неща: Първото е чувство за отговорност за себе си. Там никой не чака държавата да го спасява.

Разбира се там, където държавата има отговорности, хората си ги искат, но общото е, когато има трудности, запретваме ръкави и се борим с тях. И второто е, че е много адаптивна страна, хората не пускат дълбоки корени на едно място. Средно на 7 години едно семейство се премества и това е прието. Тази гъвкавост е и резултат на избора на философия на развитието. Ние не можем да копираме Щатите, аз и не смятам, че трябва да ги копираме. Но смятам, че ние трябва да работим в Европа към по-голяма отвореност към света. Заради нашата интеграция, която е много важна, по необходимост ние сме повече вперили поглед в себе си, а трябва да гледаме какво става и около нас.

– Говорихте пред студентите за това, че се променят природните условия, в следствие на което ни заплашват повече бедствия, но съвсем скоро едни новозеландски учени казаха, че озоновата дупка се затваря, намалява. Ще излезе ли някакво официално становище на Европейската комисия за това?

– Това определено е пример за възможността на човечеството да решава заедно големи проблеми. Аз работех още в Световната банка и отговарях за нашите глобални програми по околна среда, включително и за тази. Световната банка беше институцията, на която се довериха да финансира проекти, които да доведат до затварянето на озоновата дупка. Така че това нещо го знам отвътре. Кое се оказа там решаващо? Две неща. Първо много ясно е кой печели, кой губи от разширяването на озоновата дупка. По една интересна историческа особеност хората с бледа кожа са най-чувствителни на последиците от озоновата дупка, защото там раковите заболязания се увеличават. В същото време хората с по-тъмна кожа са тези, които причиняват дупката Тяхната икономика бълва химически вещества, които предизвикват проблема. Ясно е тук, че хората, които страдат и са при това повечето богати страни, имат интереса да финансират хората, които причиняват проблема и нямат стимул да го решават. И ние направихме такъв механизъм, който заработи и даде съвсем видим резултат. Махнаха се тези вещества, които причиняват дупката и дупката почна да се затваря. Но на фона на проблемите, които имаме, това е голям проблем, но не най-големият. Аз със сърцето си вярвам, че най-големият проблем, пред който ние сме изправени, са климатичните изменения, защото природата не е линейна система, не е така като направим А да стане Б, а от Б да отидем във В. Може да се случи нещо, което радикално да промени екологичния баланс.
Едно време смятахме, че е фантасмагория да се обърне Голфстрийм, но има сериозни учени, които казват: Не, това не е фантастика!

Това, че се топят ледените шапки по-бързо, отколкото ние мислехме, че ще се топят, има последици за екологичния баланс на Планетата. Ние виждаме бедствия, които нормално идват на 100 години, да се случат на всеки 10 години, тези, които стават на всеки 10 – вече са всяка година. Излезе много важен доклад на Международния панел за климатични изменения. Той казва следното: За нещастие на човека тези промени стават по-бързо, отколкото ние предвиждахме.

В бъдещето ни очакват повече суши, повече лятна горещина, каквато изпитахме тази година, повече наводнения, повече зимни бури. И за тях ние все още не сме добре подготвени, затова аз приемам моята работа да е малко срещу времето. Използвам всяка възможност да говоря на тази тема, защото смятам, че икономическата криза е хвърлила една дебела сянка върху другите проблеми на човечеството, а те всичките са свързани. Ако климатичните промени ни удрят такива шамари, каквито виждаме последните години, то това е лошо за икономиката, лошо е за света. Особено лошо е за бедните страни. Те нямат никакъв капацитет да се борят срещу природни феномени, а при тях те са най-сериозни. И населението им расте астрономично.

Пожелавам на екипа на ВарнаУтре.бг да проявявате интерес към големите теми, да се опитваме тези големи теми да ги направим разбираеми, така че хората да имат стимула да се ангажират с тях.