При свръхулова на паламуд цената му падна до 2,50-3 лв. за бройка на юг от Бургас

Незапомнено от 40 г. е изобилието на лефер и паламуд в нашето Черноморие.

Мечтата на българите да ловят егейски риби продължава да е реалност, въпреки че вече е зима.

Преди дни бе отбелязан рекорд, когато над 300 лодки се събраха между местностите Ветеран и Черноморец на юг от Варна да чепарят лефер. Уж пасажите вече са на юг, където замина паламудът, но отново мрежите бяха пълни.

Този лефер и паламуд са си вече черноморски риби, смята Константин Михайлов, ръководител на секция “Ихтиология” в Института по рибни ресурси във Варна.

Според него малка част мигрира в Мраморно и Егейско море.

“В началото на септември имаше лодки, които вадеха бройки по 400-450 г. Тази риба бързо се охранва и сега достигна до 800-850 г. Има повече паламуд от 2000 г.”, твърди ученият.

“От 70-те години насам миграцията на двата хищника през Босфора е ограничена. По северните брегове на Турция има дълбоки заливи, които са защитени от високи планини от северните ветрове. Температурата на водата е подходяща, 8-10 градуса, има и подмолни ями за зимуване. Там се съсредоточават по-дребните риби, които са храна за паламуда и лефера - хамсия, цаца и сафрид. Виждал съм колко много хамсия има - турски рибари на едно хвърляне на мрежите вадят по 20-50 т”, допълва Михайлов.

Според ст.н.с. от Института по океанология Виолин Райков просто годината е добра за изобилието на риба. Има такава цикличност, която е резултат от най-различни климатични фактори. Тази пролет и това лято са се оказали подходящи за развитието на дребни видове риби, заради които паламудът се върти около брега.

“Трябва да се направят точни изследвания с магнитни маркери на уловите, за да стане ясно точно при какви условия имаме такава подходяща миграция. За съжаление това е скъпа техника и засега я използват само в САЩ”, обясни Константин Михайлов.

Подобни изследвания предприеха турски учени преди 3 г., когато паламудът почти напълно бе изчезнал, но резултатите още не са известни. Михайлов е сигурен, че по-малкото замърсяване от руските реки и Дунав също има значение за завръщането на лефера и паламуда. Но и досега тези пасажи рядко стигат до Румъния и на север от нея.

До края на декември е възможно т.нар. мистично деври, термин на рибарите от Ахтопол. Той означава завръщане на пасажите с хамсия от юг. При подходящ южен вятър хамсията отново тръгва на север от бреговете на Турция, а след нея идват и пасажи от паламуд.

Тази есен обаче хамсията избяга в открито море. Сафридът се крие и изобщо не кълве, зарганът също бяга далеч от брега, за да се спаси. Трудно се показва и морският кефал, който е подложен на атаки от лефера.

През двата месеца, през които зъбатият хищник бе заселил варненското пристанище, във водата постоянно се виждаха да плуват разкъсани мъртви кефали. За сметка на това пък няма рибар във Варна, който от нощно висене с въдица да не е напълнил поне 200-300 лефера във фризера си.

За разлика от стигащия до самия бряг лефер паламудът преминаваше поне на миля навътре в морето. Професионалните рибари си припомниха годините, когато с лодките влачеха чепарета с големи куки. Новите технологии обаче промениха начина на ловене. Силиконови имитации на октоподчета в различни цветове се оказаха хит тази есен. С този нов вид чепарета дори любители успяваха да хванат по 20-30 паламуда.

Въпреки мнението на учените, че паламудът и леферът са черноморски риби, нашествие от Егейско море все пак има.

За втора година нашият бряг гъмжи от деликатесната барбуня, любимата риба на цар Борис Трети. Нежното й месо с розов цвят обаче като че ли е още непознато за българина и той е готов да даде повече пари за сафрид или достигащия 25 лв. за кило лефер.

За последно хубава едра барбуня, като тази, която продават на Принцовите острови, може да се купи по 4,50 лв./кг. Тази риба е една от най-подходящите за осоляване.

Вече няколко години подред се лови и средиземноморската сардина, която също има отличен вкус и наподобява хамсията. На пристана в Созопол, когато рибари продават от лодките дребен сафрид, отделят сардината. Това е номер, за да я запазят за себе си.

При свръхулова на паламуд цената му падна до 2,50-3 лв. за бройка на юг от Бургас. На север обаче той не се продаваше под 8 лв. за кило. При такава инфлация на паламуда добре, че бяха отменени касовите апарати за собствениците на лодки.

Лакърдии: Едра риба захапа котка

600-грамов лефер за малко не откъсна носа на нахална котка, след като я захапа на сушата. Случката се разиграла миналата неделя, когато запаленият рибар Митко Димитров отишъл за последно на морската гара във Варна да лови на светеща плувка.

"Явно беше дошъл пасаж от едри риби. Леферът бе започнал да се изтегля навътре в морето за миграция и вече никой не идваше да лови. Бях сам, когато захапа стръвта и щеше да счупи пръчката. Едвам успях да го вдигна над водата, защото очаквах всеки момент да прегризе влакното над куката и да избяга.

Бързо го хвърлих зад гърба си на бетоновия кей и една от нахалните котки се спусна да го отмъкне. Леферът се мяташе и чух как котката жално измяука и побягна с окървавен нос под една от колите. Леферът я бе захапал и тя дълго мяучеше от неочакваната случка", усмихва се Митака, който е един от легендарните варненски разказвачи на рибарски истории.

Десетината котки от морската гара 2 месеца дебнеха през нощта рибарите, за да им откраднат улова или стръвта. На няколко пъти котки се хващаха на парченца сафрид на сушата и дори се наложи да вадят куки от устите им. Друга предизвика паника, след като бе ритната в морето от ядосан рибар и оплете няколко плувки. Най-псувани обаче бяха огромната видра и семейството й, които се разхождаха във водата и прогонваха рибата.

Турски остров остана без въдичари тази есен

Любимият турски остров на родните морски въдичари Гьокчеада тази есен ще остане без нито един нашенец.

"Няма смисъл при това кално българско море от риба да се ходи в чужбина", казва заклетият любител на острова след Дарданелите Румен Радев. За последно той и група варненци бяха там през април, но силни ветрове им попречиха да се приберат с богат улов.

Варненски рибари са избрали ноември и април като най-подходящи за причакване на пасажите, които тръгват от Егейско към Мраморно море. Тогава ловят заргани, скумрии, сафриди. Тези, които имат гумени лодки, влизат и за риба тон. От брега се хвърля на дъно за октоподи и змиорки.

"На острова живеят нашенци и ни посрещат много добре. Под наем се дават цели къщи, като цената на легло е като в Синеморец. Може свободно да ходиш с колата си навсякъде. На кея пускат светлина, за да можем да ловим спокойно", казва Лъчезар Аврамов.

Тайната в успеха на българските рибари е във варненския морски червей, който подлудява средиземноморските риби и местните конкуренти./ 24 часа