Пловдивски историк: Какъвто халът на българския народ, такъв и на висшия клир

Мисия Пловдив

14-11-2012, 18:14

Снимка:

БГНЕС

Автор:

Петя Коленцова

Всичко от Автора

Митрополитите с нова шега: На пук на всички дядо Николай щял да се самозапали пред Светия синод, за да докаже, че е нетленен

Битката за патриаршеския престол у нас прикова общественото и медийно внимание. След кончината на патриарх Максим блесна истината, че единство в Българската православна църква (БПЦ) не е имало. До сега прикритита вражда между пловдивския митрополит Николай и варненския Кирил, позната само в кухнята на Църквата, стана явна и груба.

„На какъвто хал е българският народ като интелектуален заряд, емоции, култура, такова е и обществото, политиката, висшият клир“, коментира за Plovdivutre.bg специалистът по църковна история Александър Пижев.

По думите му ако сравним църквата с партия, тя стои по-близо до консерваторите – напредва крачка по крачка, без резки движения. Днес дейците й не могат да бъдат повече от това, което са. Българинът не може да очаква нещо повече от това, което е той самият. „Постоянно плюваме политиците си, а те идват от народа. Същото е и с църквата“, добави той. Според историка съвременният човек е жертва на глобалните политически събития, а българите и на прехода, който продължава десетилетия. Оттам и състоянието на православието у нас.

След избора на варненския митрополит Кирил за наместник-председател на Светия синод, Николай Пловдивски оспори избора му като посочи, че е в разрез с устава на БПЦ. В началото на седмицата дядо Николай прати писмо до духовните си събратя от Светия Синод, уведомявайки ги, че ще прекара следващите 40 дни в молитвено мълчание в памет на покойния патриарх Максим и няма да ходи на заседанията.

Из духовните среди се носи слух, че пловдивският митрополит така или иначе няма шанс да бъде патриарх, защото нито един митрополит не му е верен действително. Последната шега, която се носи сред духовниците на негов гръб е, че дядо Николай щял да се самозапали пред Светия синод на пук на всички и да докаже, че е нетленен.

Като знаем, че борбата на народа ни да бъде възстановена българската църква още по време на османското владичество е била дълга и изключително трудна, сега поведението на митрополите изглежда срамно.

Според историка феноменалното е, че възстановяването й се случва преди Освобождението, за разлика от всички други православни народи. Ние първо сме започнали да уреждаме църковните си въпроси, а след това свободата“. Църковно-народен събор изработва устав на Българската православна църква през 1871 г., за де се избере пръв български екзарх. За такъв е провъзгласен Антим I, бивш видински митрополит.

Най-забележителната фигура сред духовните ни водачи обаче е именно пловдивският митрополит Кирил, станал пръв български патриарх на възстановената Българска патриаршия през 1953 г. Той е изключително позитивна, космополитна личност. Направил е и невъзможното за утвърждаване на българската църква на световно ниво, коментира Александър Пижев.

Кирил е известен и със заслугата си за спасяването на българските евреи от депортиране в лагерите на смъртта през 1943 г. Той започва борбата за живота им от Пловдив, когато е задържан елитът на евреите в тяхното училище. Митрополит Кирил нахлува в двора и казва : „Където вие, там и аз“. Акцията категорично е подкрепена от тогавашния софийски екзарх Стефан и монархът Цар Борис III. Така животът на 40 хиляди евреи е спасен.

Кирил е бил член на управата на Световния комитет за защита на мира. Организацията заседавала в Женева, Стокхолм и други градове. Навсякъде той е търсил в архивохранилищата сведения за българската история и борбата за независимост и национално обособяване. Успява да спечели доверието на властите, за да не бъдат толкова бдителни относно църквата. На него се дължи и оцеляването на БПЦ след комунистическия преврат. През 1944 г. е осъден по лъжливи обвинения. Измъчват го, гаврят се с него като духовник, но оцелява.

Благодарение на междунардония си престиж като духовник, той докарва до положение Цариградската патриаршия да признае българската. Това му коства усилие и сондажи от 1953 до 1968 г., когато за пръв път посещава Константинопол. Посрещат го тържествено. Личността му е печелила хората навсякъде, защото се е държал естетсвено и контактно. Прави обиколко по свети места през 1968 г. като започва с Цариградската патриаршия в Истанбул, оттам в светата земя Палестина, в стария Йерусалим, в Дамаск, в Александрийската патриаршия в Египет. Целта му е да върне визитите на патриарсите и да утвърди позициите на БПЦ като активна и стабилна.

Кирил Патриарх български е изключително обичан от пловдивчани. Любимото му място било Катедралния храм Света Богородица, защото там се разиграва най-силната битка на църковно-националната борба по време на Възраждането. Именно той възлага направата на украсата и стенописите на обителта.

Скоро след смъртта на Кирил през 1971 г. за следващ духовен водач е избран покойният патриарх Максим. „Подобно и на Кирил през многото перипетии и опасности успя да изведе БПЦ на един спасителен бряг“, припомни Пижев. Патриарсите Кирил и Максим успяват да обединят и запазят българската църква в трудни времена.

Дотук наследниците им митрополити не показват, че познават заслугите им, нито отношението им към сънародниците и към света.

Днес Светият синод потвърди избора на Варненския и Великопреславския митрополит Кирил за наместник-председател на Българската православна църква и Софийски митрополит до избора на нов патриарх.

Изборът на новия български патриарх трябва да се случи до 6 март догодина.