Нека наказанието бъде нещо, което отговаря на извършеното престъпление

Александър Джеров е професор по вещно право. Той е юрист с дългогодишен стаж. Проф. Джеров беше председател на Законодателната комисия в Седмото Велико народно събрание (1990-1991 г.). Депутат бе и в няколко състава на парламента след 1991 г. Бил е заместник-председател на 38-ото Народно събрание.Доктор по международно частно право. Тези дни той активно се включи в дискусията дали да се отмени доживотната присъда без право на помилване, инициирана от вицепрезидента Маргарита Попова.

- Професор Джеров, дискусията за отмяна на доживотния затвор без право на помилване дойде някакси внезапно. Навременен ли е според вас този въпрос, който бе повдигнат от вицепрезидента Маргарита Попова?

- Не бих могъл да отговоря защо този въпрос се поставя именно сега. Предполагам, че има някакво подсещане от Европейския съюз по тази тема. Ние, българите, имаме толкова проблеми, които тровят всекидневието ни. Така че въпросът, който постави госпожа Попова за доживотните присъди без право на помилване, стоят някак си встрани от обществото. Но и не съвсем, защото страданията на близките на жертвите от подобни престъпления са огромни.

- Да, близките на жертвите казват така:”Ако имате пострадал в семейството, жертва на чудовищно престъпление, няма да сте безразличен дали ще се отмени наказанието доживотна присъда без право на замяна”.

- Струва ми се, че предложението на вицепрезидента г-жа Попова отчита само едната страна. Никой не мисли за жертвите на тези престъпления. Става дума за майките, бащите и най-близките роднини на хора, които са били умъртвени по един мъчителен начин. Те все едно не съществуват. Или по-скоро въпросът с близките на жертвите на тези чудовищни престъпления, се забравя. Те остават някак си в сянка. Гледах предаване по една телевизия, в което бяха поканили една майка, която попита:”Ами ако бъде помилван убиецът на моето дете, ние какво ще правим? Аз ще бъда ли помилвана, когато този спомен, тази неистова тъга и тази болка ще останат до края на живота ми?” Когато се прави нещо, трябва да се огледат всички страни, не само да се помилват извергите. Трябва да предвидим какво ще правят в тази ситуация близките на жертвите, как те ще го понесат. Аз вече започвам да градирам. Едно е да убиеш човек като го застреляш, друго е като го режеш и вкарваш във фризер парчетата от него. Да му разнасяш частите от тялото насам и натам. Нека помислим какво представляват тези хора, които са осъдени за подобно деяние.

- Ако ви разбирам правилно, вие сте за доживотен затвор без право на помилване за най-тежките случаи. Така ли е?

- Да. Аз съм на мнение, че Наказателният кодекс трябва час по-скоро да бъде променен. Да отпаднат онези бивши „контрареволюционни” престъпления срещу властта и т.н. Нека да останат случаите, когато е извършено жестоко убийство чрез мъчения на човека, чрез засягане на неговата слабост. Имам пред вид престъпленията с деца и жени, както и на тези, които се извършват срещу инвалиди.

- Бившият шеф на затворите Петър Василев коментира, че мярката, на която са осъдени престъпниците на доживотен затвор без право на помилване, е изключително тежка. Според него лишените от свобода доживот след определен период, който са прекарали в килията, започват да деградират и стават още по-опасни?

- Това не означава, че трябва да бъдем милостиви към тях. Ще противопоставя на това твърдение майките, бащите, сестрите, братята на загиналите по особено мъчителен начин жертви. Защо не помислим за тях? Като преценяваме, трябва да включим и едната група хора, и другата. Когато един човек си позволява да отнеме живота на друг по този начин, за който ние говорим, трябва ли да има някаква милост и да се грижим за него? На какво основание? И освен това този човек, който е извършил такива действия, дали е необходим да съществува в обществото, каква е ползата от него? Къде е гаранцията, че той няма да повтори, да потрети тези престъпления? Никой не може да компенсира тъгата на един родител. Такива хора са опасни за обществото и не би трябвало да живеят в него, защото го тровят.

- Вие бихте ли приели смъртното наказание?

- Знаете ли, този въпрос е много сложен. Като председател на Законодателната комисия в два парламента, аз бях за смъртното наказание, но само за конкретно посочени случаи, разбира се. В никакъв случай те не трябваше да са политически. Мнозинството в парламента наложи да се замени смъртното наказание като санкция с доживотен затвор без право на замяна. Аз все пак съм на мнение, че доживотният затвор без право на замяна трябва да остане. Може да е нечовешко едното и другото, но нека видим от какво е продиктувано. Има и нещо друго. Ако някой се е загрижил за извергите, защо обществото не помисли кои са те, как се е стигнало до този факт да атакуват друг човек, дали това е заложено в тях. Да се помисли дали това е отстранимо или е резултат на тези домове, в които са били изхвърлени деца без родители, изоставени, те са акумулирали в себе си една омраза към обществото. Струва ми се, че точно по този въпрос и държавата трябва да помисли. Изоставените деца трябва да бъдат поставени в по-благоприятно положение. Трябва да разберем защо извергът, ако не е безнадеждно болен, е стигнал до това състояние и дали не може да се пресече мисловния му процес. Да се обърне внимание на тези домове, които вие и вашите колеги толкова често цитирате. Злото е от там, според мен. Не бих могъл да си представя че тези изверги са по рождение такива.Те са докарани до такова положение, че тяхното съзнание да не е адекватно на това на нормалния човек в едно общество.

- Значи вие смятате, че тези хора, които извършват подобни престъпления са аутсайдерите на обществото?

- Те сами са показали, че са аутсайдери. Със своите действия са показали, че не могат да бъдат членове на човешкото общество.

- Вие как ще реагирате, ако някой ви каже, че не разсъждавате като демократ?

- А те демократично ли са действали спрямо приятел, спрямо малко и невинно дете или едно момиче, което срещат в парка и умъртвяват по жесток начин? Нека имаме пред вид случая в Перник с убитата Мирослава и този в столичната Борисова градина и т. н. Аз затова казвам, че човек, когато обсъжда един проблем, трябва да го огледа от всичките му страни. Нека обсъдим и липсата на грижа от страна на държавата за изоставените деца.

- Според вас как ще завърши тази дискусия, какъв ще бъде ефектът от нея?

- Лично аз мисля че наказанието трябва да остане в сила, но с доста корекции в Наказателния кодекс. Нека наказанието бъде нещо, което отговаря на извършеното престъпление. Трябва да помислим, когато съществува такава възможност за наказание, то трябва да служи и като превенция. Когато пристъпваш към подобни действия, трябва да знаеш какво те чака. Дано тази превенция попречи на някои хора да тръгнат по грешен път.