По думите на Божидар Димитров - в праисторически времена фалосът, както и големите гърди на Венерa, са били символ на плодородието

Фалос от глина в естествена големина с надпис "на Приап", открит при разкопките в Созопол, свидетелства, че олтарят на античното светилище на това място е бил посветен на бог Приап, съобщи пред "Фокус" шефът на НИМ Божидар Димитров, по повод разкритията на археолозите в Созопол за храм на Посейдон и храм, посветен на бог Приап. 
"Бог Приап е много особен. Според изследователите най-вероятно култът към него е възникнал в град Лампсак, на азиатския бряг на Мала Азия, в който, между другото, са били изработени и съдовете от Панагюрското златно съкровище. Бог Приап се е характеризирал с много голям фалос. Веднъж възникнал спор между бога и един собственик на магаре – чий е по-голям. Собственикът твърдял, че магарето има по-голям фалос и заявил, че ако не е така, магарето ще бъде принесено в жертва на бога. И действително, магарето било принесено в жертва на бога, тъй като неговият фалос се оказал по-малък", разказа още Божидар Димитров. 
По думите му в праисторически времена фалосът, както и големите гърди на Венера, са били символ на плодородието. 
"Постепенно обаче, когато нравите станали по-изтънчени в елинистическата и римската епоха, Приап станал бог на чувствените наслади, макар че специалистите твърдят, че при постоянно еректирал член, мъжът изпитва страхотни болки. Откритият глинен фалос край Созопол е вотив, т.е. – дар от човек, който очевидно е имал някакво заболяване по фалоса, проблеми с ерекцията, с потентността и т.н. В такива случаи, в жертва на бога се е принасял предмет със същата форма, където е било заболяването, с надежда за излекуване", посочи още Божидар Димитров.