Основният дълг на държавата към бизнеса е осигуряване на качествена работа на институциите

Тези, които не гласуваха на референдума, вероятно са имали осъзнатата цел да намалят избирателната активност

- В неделя на ски ли ходихте, г-н Трайков, или минахте през местното училище? Защото ви последвах в "Туитър" и прочетох, че се чудите как да гласувате, като сте за удължаване на живота на 5-и и 6-и блок на "Козлодуй" и за нищо друго.
- В шеговития ви тон е въпросът гласувал ли съм и как. Бих коментирал вариантите на позиция в референдума. Да започнем с "да". То е за хора, които подкрепят строителството на "Белене" и искат да дадат празен чек на кабинета и парламента да го подновят. Тук нещата са сравнително прости, макар че и такъв резултат може да бъде финтиран. Много по-сложно става обаче при тези, които са против.

- Защо?
- Защото "не" може да означава 4-5 неща и човек да гласува по една причина, а гласът му да бъда изтълкуван по други 4 начина, с които той не е съгласен.

- Да кажем, той е пуснал бюлетина с "не".
- Така биха гласували: тези, които са против "Белене", но са за 7-и блок, или само за продължаване на живота на 5-и и 6-и, или са против ядрената енергетика по принцип, а също и тези, които са против да се строи сега, но не и в бъдеще ако се появи евтин и безопасен реактор и бъде решен въпросът с отработеното гориво. Т.е. има 80% риск един отговор "не" да бъде изтълкуван погрешно. И това може да е накарало част от хората, които са против "Белене", да не отидат да гласуват.
Дори и негласуването може да е осъзната позиция с цел ниска активност, за да не бъде референдумът валиден, а може и да е просто липса на позиция. При всички положения хората бяха в цугцванг (независимо колко от нас го осъзнаха), без възможност да изразят еднозначно мнение и вината за това е на политиците. Едно е това, което ни обясняват сега, друго ще бъде, когато решат да употребят резултата по някакъв начин.

- Струваше ли си да има референдум за изграждането на нова ядрена централа?
- За да има смисъл от него, въпросът трябва да бъде "да развиваме ли ядрена енергетика, след изтичане на максималния живот на 5-ти и 6-ти блок." Но времето за такъв въпрос е след 20 години.

- Надавахте ли ухо на разправиите, не бих ги нарекла дебати, за "Белене"? Какво ви е усещането, когато се говори на висок тон в обществото?
- Трябва да е ясно, че кампанията "за" разполага с много по-солидни финансови ресурси и това позволи на защитниците на тази теза да наговорят за няколко седмици толкова лъжи, колкото не съм чул за няколко години. Смятах, че е невъзможно.

- Смятате, че те имат солиден финансов ресурс?
- Да, очевидно, тъй като имат заинтересовани спонсори.

- Но пък зад тези хора, които защитават позицията "против", стои мощта на управляващата класа днес, тоест на държавата.
- Щом казвате. Но се съмнявам, че ГЕРБ биха дали и грош на свои критици като Костов и Капон.

- След като министър Добрев участва в дебата на страната, която бе против.
- Смятам, че министър Добрев в случая имаше правилна позиция.

- За тези близо три години, в които бяхте министър, не се ли спънахте в някое кашонче?
- RWE смятаха, че крайната цена ще е над 10 млрд. евро и аз съм го казвал още от началото на мандата си. И по най-елементарната сметка се стига до това число.

- Крайната цена, за която настоявахте, беше към 5 млрд. евро, а руснаците ви дадоха 6,3 млрд.
- Разчетите ни за крайна цена - при различни варианти на ескалация, беше между 4,8 и 5,5 млрд. евро. Руснаците предложиха 6,3, което беше твърде много. Тя беше наречена крайна, но в нея имаше скрити неща, които щяха да вдигнат цената. И друго – хората се питат защо чуваме различни числа от 4 до 10 млрд.
Некоректното отношение на “кръга Белене” е, че пропускат да кажат какво се добавя към 4-те млрд. Към тях има задължителна инфлационна надбавка и милиардите стават над 5.

- И остава цената на паричния ресурс, на кредитите.
- Точно така - тя е над 2 млрд. само за времето на строителството, преди да може да се продаде и 1квтч. Добавете над 1 млрд. за свързваща инфраструктура и развитие на мрежата плюс близо още толкова разходи за хонорари на техническия консултант, първоначално зареждане, оборотен капитал и т.н. - ето ги 9,5 млрд. Ако се тръгне от 6,3 млрд. цена с ескалация, получаваме не 9,5, а 10,8 млрд.

- Вие водихте преговори с "Атомстройекспорт" и с "Росатом", защо не го подписахте този прословут ИДС договор или пък да кажете още в началото – край, спираме?
- Водехме преговори през цялото време. Опитвахме се да намерим инвеститор. В резултат се видя, че нашите изисквания не получават разбиране, а и инвеститор не се появи, освен с руска подкрепа. Затова бе логично, след всички тези усилия, проектът да се прекрати. Това нямаше как да се случи автоматично в началото на мандата.
Договор не подписахме, защото щеше да е катастрофа за България. На всичкото отгоре и до ден днешен няма лицензиран технически проект.

- Е, Агенцията за ядрено регулиране казва, че е готова да го лицензира, но не го прави, защото проектът е прекратен.
- Но не беше лицензиран през цялото време, през което бях министър. През 2010 г. вече беше ясно, че няма да се стигне до бързо решение. И мандатът за преговори, който дадохме на НЕК, беше за замразяване на проекта. Тогава натискът стана безцеремонен и бяха направени два опита за поставянето на България пред свършен факт с подписването на ангажиращи документи през главата ми. Ако не ги бях парирал, сега референдум нямаше да има и още милиарди щяха да са потънали.

- Това беше скандалът с Красимир Първанов и уволнението му, нали?
- Това беше вторият път, а няколко месеца преди това изневиделица се появи почти съгласувано с НЕК споразумение, че до март 2011 г. трябва да сме подписали окончателно. Донесе го шефът на "Росатом" вечерта преди важен форум на енергийни министри, на който бях домакин. Наложи се в 1 часа през нощта да събирам юристите и да пренапишем документа по начин, защитаващ нашите интереси. Това е прословутият меморандум, "намерен" от г-н Станишев, който всъщност тогава - на 30.11.2010 г., веднага публикувахме на сайта на МИЕТ за първи път в историята на преговорите за Белене.

- Вие с какво се занимавате сега? В предишното интервю с вас говорехме, че сте ангажиран в Институт за политика и развитие.
- В института работим по проекти за създаване на модели за устойчиво и успешно развитие на икономиката по региони. Отделно от това с екип от способни млади хора помагаме на иновативни български компании да се развиват.

- Сега, като сте от страната на бизнеса, как изглежда? Какво не е свършила държавата?

- Аз съм от страната на бизнеса през целия си живот. Според мен основният дълг на държавата към бизнеса е осигуряване на качествена работа на институциите. Двете основни причини да сме бедни е ниската добавена стойност в икономиката и лошата работа на институциите. Нямам предвид едно или друго конкретно министерство, а и Народното събрание, в което някой закон може да се преобърне сензационно, и съдебната система, където не си сигурен, че ще получиш правосъдие, и регулаторните органи и комисии, които не винаги работят в полза на обществото. Изследванията недвусмислено показват връзката между качеството на работа на институциите и богатството на едно общество.