Само 1/3 от нашенците разбират какво им казва докторът

Повече от една трета от пациентите не успяват да разберат предоставената им от лекаря информация за предстоящото лечение, но ги е срам да попитат. От своя страна това се отразява на лечението им, тъй като немалка част от тях не са съобщили за прекарано в миналото заболяване или алергия, което може да усложни провежданата към момента терапия. Това показват резултатите от проучване на Научния център “Психология и здраве”, извършено заедно с Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания и приятели. Изследването показва още, че в процеса на вземане на решение за лечение диалогичността е нарушена и все още
преобладава авторитарният модел
в който мнението на пациента няма съществено значение. Повече от една трета от участвалите пациенти или не могат да преценят дали мнението им е важно за техния лекар, или смятат, че не е. Така нерядко ставаме жертви на собствената си неинформираност. Медицинските специалисти се чувстват уважавани от пациентите, но немалко от пациентите не чувстват уважението на своите лекари, сочи още проучването.
Пациентите обаче не бива да се срамуват, когато не разбират нещо, а да питат, докато им стане ясно, съветват от център „Психология и здраве”.
При постъпване в болница например човек подписва куп документи. Съществуват обаче един особено важен, който се нарича
Декларация за информирано съгласие
С нея болният удостоверява, че е запознат с всяка стъпка от лечението, което му предстои, както и с рисковете от усложнения. Той е в правото си да откаже някои от процедурите, като за това се подписва, за да не се търси отговорност от лекарите при неблагоприятен изход. Твърде малко от постъпващите в болници у нас знаят, че всъщност са подписали такива декларации. Масово тези формуляри се пробутват с купчината документи за приемане от медицинската сестра, а нерядко и от санитарката. Въпросната декларация за информирано съгласие обаче според Закона за лечебните заведения се подписва само в присъствието на лекар, който изрично е разяснил процедурите.
Изборът на екип
или лекар в здравно заведение е обичайният капан, в който попадат наивните български граждани. Затова, когато бъдат попитани кой искат да ги лекува, е добре да изяснят веднага с докторите дали в така поднесения въпрос не се крие уловката „избор на екип” или „избор на лекар”, за което на излизане в болницата ще трябва да си платят, независимо че са здравноосигурени. В малките, най-вече общински болници изборът на екип се осъществява твърде трудно, тъй като там обикновено работи по един лекар от всяка специалност. Това обаче не пречи въпросът за избор да бъде зададен под формата на „Искаш ли аз да те лекувам?”.
Малцина, когато
стягат куфарите за чужбина
за командировка например, мислят как биха се лекували, при какви условия и къде, ако им се наложи. Те обикновено се успокояват, че щом сме граждани на страна членка на Европейския съюз, имаме право да се лекуваме безплатно в която и да е страна от общността. Това всъщност е така, но за хората с перфектно плащани здравни осигуровки у нас за период от настоящия момент до поне три години назад. Освен това не за всички състояния може да се отиде безплатно за лекар в Германия, Полша, Унгария и която и да е друга страна от ЕС. За настинка, грип или друго обичайно заболяване, за което се ходи обикновено при джипито у нас, там при лекарят по вътрешни болести или който и да е общопрактикуващ доктор трябва да се плати. В приемащата страна може да бъде получена без заплащане само медицинска помощ по спешност или ако състоянието е неотложно, например хипертонична криза или остър зъбобол. Независимо че в тези случаи лечението е безплатно, човек трябва да покажа европейска здравна карта, за да не дава нито евро. Ако няма такъв документ, ще му се наложи да си плати, а след това с издадената фактура да поиска от Националната здравноосигурителна каса да му възстанови парите. Тази процедура обаче е твърде тромава.
Къде заради неблагополучията на здравната ни система в последните години, къде заради незнание, но не малка част от хората, когато чуят страшна диагноза за себе си или за своите близки, започват веднага да се интересуват къде, как и срещу каква сума могат да бъдат излекувани. Ако пък се окаже, че болният е от малко населено място и няма достатъчно информация, може твърде лесно да се предовери на всякакви начини за едва ли не чудодейно изцеляване не само в България, но и в чужбина. В най-добрия случай той се оказва буквално „пощенска кутия” за реклами на една или друга болница зад граница. Преди обаче да продаде къщата, нивите или да ипотекира апартамента си за лечение, е важно да провери дали
„препоръчаната” му болница съществува
в действителност, каква медицина се прави в нея, какви са условията, цените, параметрите на медицинските застраховки при риск, ако има такива, и какво постоперативно лечение, наблюдение и рехабилитация включва офертата. В противен случай многострадалният ни пациент може да се окаже изписан на втория ден след операцията, без постоперативно наблюдение и консултация на близките за първи грижи у дома и дори без епикриза на някой от световните езици. Не са изключение и случаите, в които пациенти въобще не получават епикризи на какъвто и да е език. Такива, вече учебникарски, са примерите с десетките нашенци, които
срещу 3000 долара
се снабдяват с бъбрек на черно в Пакистан. Те се изписват действително броени дни след операцията, като обикновено не се правят дори прецизни тестове за съвместимост между донора и реципиента. На близо 100% от „трансплантираните” в Пакистан скоро след операцията се налага бъбрекът да бъде експлантиран след това у нас заради инфекции или неприемане от организма.
Най-ясният и прецизен начин да потърси лечение при особено тежко заболяване, за което няма терапия у нас, е човек да подаде легално документите си в Комисията за лечение в чужбина. Тя е създадена, за да предоставя на българските граждани медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, които са свързани със заплащане на лечение на заболявания в чужбина. В тези случаи Министерството на здравеопазването заплаща за лечението на заболяванията на български граждани в чужбина, ако в България няма достатъчно ефикасни средства, апаратура, ефикасни методи или специалисти за лечение на конкретно заболяване при съответното лице. Лицата, които
кандидатстват за финансиране
или съфинансиране на лечение в чужбина, трябва да представят до председателя на Комисията за лечение в чужбина заявление по образец, което се получава на място. Самата комисия е в сградата на Министерството на здравеопазването, на чийто сайт може да се намери подробна информация за нея. Възможен е и вариант, в който пациентът е намерил подходящата според него клиника и едва тогава да подаде документите във въпросната комисия. Включва се и възможността човек да подаде документи до Комисията за лечение в чужбина за финансиране само на част от терапията, ако е осигурил останалите средства.
За да е спокоен пациентът, че страната му няма да го остави на произвола на съдбата дори при непредвидени ситуации, е редно преди отпътуване той или неговият придружител да осъществи личен контакт с експерт от комисията и да вземе неговия мейл адрес и телефон, а при пристигане в страната да се обади в българското посолство или на консула, ако е в по-малък град. Същият е и редът за лечение на деца в чужбина, но финансирането се осъществява чрез центъра „Фонд за лечение на деца”.