Мария Габриел: Пагубен финал, ако не поставим фермерите на първо място! Пари за тях ще има

Мисия Пловдив

22-03-2013, 09:49

Снимка:

Plovdivutre.bg

Автор:

Петя Коленцова

Всичко от Автора

Предложение на български евродепутат спасява пчеларството у нас и в Европа

Европейските депутати дадоха зелена светлина на реформите в Общата селскостопанска политика (ОСП) за новия програмен период 2014 — 2020 г. по време на пленарната сесия в Страсбург през март. Тя трябва да допринася за по-зелена и чиста околна среда, да осигурява справедливо разпределение на субсидиите между фермерите и по-пълноценно усвояване на еврофондовете. Преговорите със страните членки за окончателното споразумение относно новата ОСП ще започнат в края на март, а Парламентът и Съветът на министрите на ЕС трябва да постигнат съгласие, за да влязат промените в сила. За определените приоритетни сектори за България и спасителните мерки за младите земеделци разговаряме с един от най-активните ни евродепутати — Мария Габриел, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони. Част от приетите поправки в дългогодишната ОСП са именно по нейно предложение.

Г-жо Габриел, кои от приетите поправки по време на гласуването на парламентарната сесия в Страсбург считате за най-важни и кои имаха най-силен отпор?

Обсъждането на тютюна предизвика много бурни реакции на Великобритания, Швеция и Холандия, но успяхме да гласуваме субсидии за сектора с голямо мнозинство. Най-важното е, че извоювахме средства за животновъди, които не са собственици на земя. Това е причината у нас 90% от тях да не получават пари от ЕС. Защитихме и обвързаното с производство субсидиране да бъде 15% от националния пакет за една страна членка. Беше приета още една моя поправка — създаване на директна субсидия за пчелно семейство. Досега такава помощ не е имало. Те са на кошер и по националната програма. Колегите ме подкрепиха със смазващо мнозинство, така че, ако успеем да излъчим сигнал към Комисията, нашите пчелари ще могат да поемат една голяма глътка въздух. Успяхме да наложим и вето на предложението на Комисията да се въведе либерализация на правата за засаждане на лози. Ако не се спазва идентичността на виното — например мавруд в България се отглежда в Асеновград, — всеки инвеститор може да реши да вземе друга плодородна почва и да ги засади там. Например — на място, където отглеждаме рози. Предложението е опасно. Но в Европарламента нададохме вой и гласувахме либерализацията да не се случва до 2030 година.

Ще се въведе ли широко обсъжданият таван за директните плащания?

Таван ще има — фермерите няма да имат право да получават повече от 300 хиляди евро. Успяхме да вкараме като критерий заплатите и осигуровките, които се плащат, както и работните места. Надяваме се това да подтикне големите земеделци да открият още работни места. В крайна сметка борбата е за заетост. Затова стигнахме до предложението за тютюнопроизводството. През годините и дума не можеше да става да има повече субсидии в този сектор. Но сега аргументите ни са много по-силни. 8 региона у нас отглеждаха тютюн, 5 от тях намериха алтернатива. Но има места, в които друга възможност за прехрана няма. Резултатът е обезлюдяването на селските райони.

Да считаме ли, че с тавана разпределението на парите ще бъде по-справедливо? Продължавам да твърдя, че големите нямат нужда от субсидии. В България изказването ми не се харесва, но големите земеделци са конкурентоспособни, а ОСП подпомага именно конкурентоспособността. За сметка на това, малките земеделски производители имат крещяща нужда от помощ. Решихме точно те да имат право едногодишно на помощ от 1500 евро. Мисля, че субсидията за голяма част от нашите единични производители ще е тласък напред.

На какви условия трябва да отговарят земеделците, за да получат парите?

— Успяхме да извоюваме всяка една държава членка да си направи дефиниция за малък земеделски производител. Първите предложения бяха те да обработват между 3 и 6 хектара. В България такива фермери вече не се водят малки. Сега предстои да се изясни тези 1500 евро едногодишна единична ставка ли ще бъдат или ще бъдат възможност от комбинирани плащания за 2 или 3 програми.

Кои сектори в селското стопанство трябва да бъдат приоритетни за България до 2020 г.?

Животновъдството, зеленчукопроизводството, розопроизводителите, пчеларството. Всеки един от тях е с изключителна добавена стойност. Животновъдството — защото това е секторът, който ще ни позволи да се погрижим за планинските и полупланинските си райони, които представляват 40% от територията на България. Овощарството и зеленчукопроизводството са традиционно български — имаме качество, биоразнообразието ни е невероятно. Държа на розопроизводителите и лавандулопроизводителите. България има лидерско място в света втора поредна година. 40% от световния износ на розово масло е от страната ни. В пчеларството съм пристрастна, защото това е секторът, на който не се обръща внимание. Забравя се, че добавената стойност за 1 година е 15 милиарда евро. 76% от растителните видове зависят от опрашването на пчелите. Ако продължава смъртността, както в последните 10 години — до 60—70 % на места, не ми се иска да давам прогнози. Или ще изчезнат определени продукти, или ще бъдат заменени с ГМО. Няма как да пренебрегнем зърнопроизводителите, но трябва да има баланс. Те имаха своя дял — у нас 7% от земеделците получават 78% от всички субсидии. В другите европейски страни разпределението беше 20 на 80%. Не може да продължаваме с такива цифри и да лъжем хората, че искаме справедлива ОСП, насочена към малките и средните.

България има проблем с усвояването на средствата за развитието на селските райони. Как ще решим въпроса в новия програмен период?

Успяхме да защитим прехвърлянето на средства между двата стълба — 10% от 2-ри (политика на развитие на селските райони) да отидат в 1-ви стълб (подкрепа на земеделските производители) и 15% от 2-ри — в 1-ви. Това ни позволява средства за селските райони, които не усвояваме сега, вече да пренасочим към земеделските производители, а не да ги връщаме на Комисията. Имаше доста голям натиск да няма такава възможност. По втория стълб за нас остава задължително 25% да бъдат използвани за агроекология, като пакет. Няма начин — трябва да си научим програмите.

Ще помогнат ли новите договорки зеленчукопроизводството да се съживи? Секторът е притиснат и от вноса — 80% от зеленчуците на пазара у нас не са български.

Положихме толкова много усилия да ги защитим, а ако националното ниво не ги заяви като приоритет, ще бъде пагубно. Нашата работа в Европарламента я свършихме. Заявили сме, че това е приоритетен за България сектор и има средства. Досега оправданието беше, че няма пари — и реално беше така.

Как ще могат българските производители на зеленчуци и плодове да се доберат по-лесно до щандовете на големите вериги магазини? Те се оплакват, че условията са непосилни за тях.

Това бяха едни от най-трудните ни дебати. В доклада за Общата организация на пазарите предлагаме финансов стимул, да могат производителите да се организират на местно ниво. Всяка една колективна форма в България предизвиква резерви, но важното е, че за пръв път ще има средства за обединяване. Производителите сами ще могат да изградят цялата верига от производителя до местния пазар. Ние не можем да окажем голям натиск върху големите вериги. Ще се опитаме да има малко по-различен подход при определянето на цените. Въвеждаме т. нар. мрежи за сигурност. Това означава, че в даден сектор се фиксира средно ниво за изкупна цена на продукцията. Когато за определен период тя падне под 30%, ЕП ще възстановява тези средства, за да не изпадне конкретният сектор в криза. Една част от кризите умишлено се предизвикват именно от големите вериги. Въпросите, които зададох на ЕК, са: откъде ще дойдат средствата и кой ще фиксира тази средна европейска цена? Иначе за България би било добре — тя би взела стойностите в Германия и Италия.