Хората, от семейства с основно или по-ниско образование, почти нямат шанс да завършат висше

Около 30 на сто от българите между 30-34 години са завършили висше образование през 2012. Това поставя страната ни в средата на таблицата на Евростат за образованието по стратегията на ЕС "Европа 2020".

Целта на тази стратегията е през 2020 г. най-малко 40 на сто от младите хора в Европейския съюз да са завършили висше образование.

Данните на Евростат се потвърждават и от родната статистика.

Отчет на Националния статистически институт (НСИ) показва, че през 2011 г. от около милион млади българи на възраст между 25-34 г., близо 300 хиляди /30 на сто/ са се образовали, а останалите 700 хиляди не са.

От българите на възраст 25 и 64 години всеки четвърти е бил висшист /25 на сто/.

Половината от съгражданите ни са притежавали диплома за средно образование /55 на сто/, а с основно или по-ниско образование е бил всеки пети българин /20 на сто/.

Според експертите семейната среда е решаваща за нивото на образованост у нас.

Данните на НСИ показват, че хората, които произхождат от семейства с основно или по-ниско образование почти нямат шанс да завършат висше училище. В България те са едва 10 на сто от висшистите.

Всеки трети висшист в страната ни е от семейство, в което поне единият родител има диплома за висше образование.

Шампиони по брой на висшити на възраст 30-34 години са Ирландия, Кипър и Люксембург - 50 на сто от населението. Следват ги Литва, Швеция, Великобритания и Финландия – сътветно с по 48, 47 и 46 на сто висшисти, показват данните на Евростат.

В тази вързастова група, обаче, България, Португаллия Италия, Румъния и Малта изостават. У нас, както и в  Португалия броят на висшистите на въраст 30-34 години е 27 %.

В Италия, Румъния и Малта те са 22 %. В Чехия и Австрия пък хората с висше образование са съответно – 25 и 26 %.