Старшина убива с чук мъжа на гаджето си и блъска колата в урва

Най-доброто от печата

27-05-2013, 06:09

Снимка:

Буряна Божинова

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Делото се гледа в Плевенския окръжен съд

“Да го убием в колата и да я блъснем в пропаст. Ще избухне, а взривът и огънят ще заличат следите. Дори да намерят някакви останки, все едно е станала катастрофа.”
Така двама влюбени подреждат зловещия си план как да премахнат на 17 януари 1983 г. излишния трети - съпруга на жената, според обвинителния акт на Плевенската военна прокуратура.

Ден по-късно всичко в сценария е изпълнено. Колата с убития полита към бездната. Тъкмо да се затъркаля по нанадолнището и каца в короните на дървета.

Военните магистрати разплитат тежкото престъпление. За планираното садистично убийство старшина и любовницата му са осъдени на смърт. Присъдата е изпълнена през лятото на 1985 г.

Любовта пламнала между Теменужка Петкова и Стефан Караджов. Двамата работят в завода за ядрени прибори в Плевен. Той е старшина, командва отряд на МВР. Тя е шлосер.

Връстници са - на 29 г., разликата им е 5 месеца, скоро навършват 30. От ноември 1982 г. полицаят е свободен - съпругата му го е напуснала, взела е детето им и се е прибрала при родителите си. След месец - през декември, тя подава молба за развод.

“Искам да сме заедно, остави съпруга си”, настоява Караджов.

“Не мога да го понасям, той пие, но е силно привързан към двете ни деца. Продумвала съм за раздяла - не ще и да чуе, даже ме заплашва. Ще имаме общ живот, ако него го няма. Ще му дам отрова”, предлага Теменужка.

“С отровата ще те разкрият”, охлажда я Стефан.

На 17 и 18 януари двамата заедно излизат в отпуск. Първия ден се срещат в квартирата на Стефан и горещо умуват над различни варианти по ликвидирането на съпруга Атанас Петков. Не стигат до решение.

На другия ден си правят разходка до Троян, в Плевен се връщат около 3 следобед.
Не ги свърта - тръгват да оглеждат стръмнини из района. По тъмно, в 18,30 ч, избират мястото - камениста пропаст, притулена от дървета и гъсти храсти.

Докато се прибират, нагласяват детайлите и разпределят ролите. Колата паркират близо до жилището на Петкови. Караджов чака в купето.

За 15 мин Теменужка успява да склони мъжа си да гостуват на нейна приятелка в близкото с. Радишево.

“Почерпил съм се, ти ще караш”, съгласява се Атанас и се настанява на предната седалка.

Двете коли потеглят почти едновременно. Караджов изпреварва и спира на пътя за Радишево встрани от гробището. От багажника изважда половинкилограмов чук със заварена метална дръжка. Вдига капака на колата. След 2-3 мин се появява семейният ваз и жената присветва според уговорката.

“Авариралият” шофьор размахва ръце, приближава и се надвесва над дясната врата: “Колега, закъсах, слез да помогнеш”, моли.

“Нищо не разбирам от автомобили”, отказва Атанас и казва на жена си: “Тръгвай!”
Пресяга се да затвори вратата, но главата му се подава навън. На мига Караджов с все
сила стоварва чука 2 пъти в тила му.

Човекът клюмва на седалката, от главата му бликва кръв. С нечувана ярост старшината нанася още 7 удара, после хвърля чука край пътя, но в обратна посока. Избутва жената от кормилото и потегля.

Накрая се качва в своята и блъска другата калник в калник. Колата с мъртвия се устремява по склона. Чува се как пукат клоните, после глухо трещене.