Патриарх Неофит ще отслужи днес в Рилския манастир панихида за 70 години от кончината на цар Борис Трети, съобщи отделът "Връзки с обществеността" при Светия синод на БПЦ-БП.

70 години от смъртта на Цар Борис ІІІ ще бъдат отбелязани с панихида в Рилския манастир. Негово Светейшество Българският патриарх Неофит ще оглави панихидата за упокоение душата на Н.В. цар Борис ІІІ. Тя ще бъде отслужена в съборния манастирски храм „Рождество Богородично” на Рилската св. обител, където се намира гроба на цар Борис ІІІ. В съслужение със Светейшия патриарх в богослужбата ще вземат участие архиереи и духовници на БПЦ. Участие ще вземат и хористите при патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” с диригент доц. Димитър Димитров.
На възпоменанието ще присъстват президентът на Републиката Росен Плевнелиев, дипломати и общественици, както и членове на царската фамилия и симпатизанти. 

След тържествено посрещане на Светейшия Български патриарх в храма от 9,00 часа ще започне Заупокойна св. Литургия. Началото на Панихидата е насрочено за 11.00 часа. След това Негово Светейшество патриарх Неофит ще произнесе възпоменателно слово за покойния Български цар. Ще последва поклонение на гроба и поднасяне на венци и цветя.
Панихидата - от 11.00 ч., ще бъде в съборния манастирски храм "Рождество Богородично" на Рилската Света обител, където се намира гробът на цар Борис Трети. В службата ще участват архиереи и духовници от БПЦ, както и хористите при патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", с диригент доц. Димитър Димитров.

Преди това - след тържественото посрещане на българския патриарх в храма, от 9.00 ч. ще започне заупокойната Света литургия.

Негово светейшество ще произнесе и възпоменателно слово за покойния български цар. То ще бъде последвано от поклонение на гроба на Борис Трети, на който ще бъдат поднесени венци и цветя. Според Синода на възпоменателната панихида се очаква да присъстват президентът Росен Плевнелиев, министри, дипломати, представители на царската фамилия.

Н.В. Цар Борис ІІІ умира на 28 август 1943 г., тогава Успение Богородично, след едноседмично боледуване. Смъртта и причините за нея и до днес остават неизяснени. Над 369 000 българи преминават през катедралата „Св. Александър Невски”, за да се поклонят пред тленните останки на покойния владетел. Няколко дни по-късно траурното шествие се отправя към Рилския манастир, където цар Борис III е погребан по негово желание. В ляво от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис: „На своя Царь Освободитель Борись III оть признателна Македония”. През 1946 г., по време на Страстната седмица, тленните му останки са ексхумирани и осквернени, по нареждане на комунистическите управници в България. Тялото на царя е погребано в малък параклис в парка на двореца “Врана”. През 1947 г., по заповед на комунистическия лидер Георги Димитров и Васил Коларов, този параклис е взривен и заравнен със земята. След падането на режима през 1989 г. е открита стъкленицата със сърцето на цар Борис ІІІ. То е извадено при балсамирането и аутопсията на царя от проф. Иван Москов. През 1993 г. сърцето на българския цар Борис ІІІ е погребано във възстановения му гроб в южния параклис на съборния храм на Рилския манастир.