Изпаднах в паника, защото много лоши неща се чуваха за тази фирма. Знаех, че нещо лошо ще се случи, разказва жената

"Няма по-страшна съдба за една майка от това да види детето си в моргата", казва през сълзи Мариана, майка на загиналата в огнения ад на магистрала “Тракия” Пламена. Днес, две години след ужасната катастрофа, почернената майка твърди, че няма на света възмездие, което да я успокои.

Както Burgasutre писа миналата седмица съдът призна за виновни собственика на Ентуртранс Ениз Ченгел и транспортния ръководител Николай Точев. Те получиха по 10 години лишаване от свобода. Шофьорът на рейса-ковчег Светослав Димитров получи 5 години решетки.

"Това няма да върне моето дете. Няма да върне останалите осем погубени живота. Животът на моето дете няма да продължи, нито болката ми ще свърши някога", излива мъката си майката на Плами, пише в. “Телеграф”.

Във фаталната нощ Пламена хваща нощния рейс от столицата към морето, за да се прибере по-бързо, но никога вече не се завръща в дома си. Майчинският инстинкт няколко пъти подсказва на Мариана, че нещо лошо ще се случи. Но тя е далеч и не може да направи нищо.
Пламена е жизнено и пълно с енергия и планове момиче. Мечтата й е да следва психология, но първата година я приемат в друга специалност – в Химико-технологичния университет. Докато следва задочно, работи в кафене до Съдебната палата. Пламена обаче не се отказва от мечтата си и има намерение да „атакува“ психологията отново.
Момичето бърза да се прибере при майка си в Приморско преди да е подала документите си за кандидатстване. Мариана я съветва да вземе вечерния автобус в 23,00 часа. Плами обаче се качва на друг, по-ранен – в 22,30 часа. Мариана е силно притеснена, когато разбира, че момичето се е качило на автобус на „Ентуртранс“. „Изпаднах в паника, защото много лоши неща се чуваха тогава за тази фирма. Казвам й – слизай веднага и се връщай на автогарата, слизай, където и да си. Вътрешно бях убедена, че трябва да слезе от този автобус, сякаш съм знаела, че нещо лошо ще се случи“. 
Пламена обаче не се решава да слезе – вече е тъмно, а тя не познава добре София. Успокоява майка си, че ще се видят след няколко часа. Истинският ад за Мариана започва на сутринта в 5,20 часа, когато започва отново да звъни на Плами, за да разбере дали е пристигнала. Телефоните на момичето обаче са изключени. Притеснена майката звъни в автогарата, откъдето й казват, че автобусът още не е пристигнал. Лъжата „той се движи със закъснение“ притъпява за малко притесненията на Мариана. След малко обаче Мариана отново звъни и успява да изкопчи жестоката истина – станала е ужасна катастрофа, в която загива дъщеря й.