Настоящата актуализация на плана не въвежда създаването на нова зона от Екологичната мрежа Натура 2000 (тази мрежа вече е изградена в страната ни, съгласно Закона за биологичното разнообразие), нито има силата да въведе нови рестриктивни мерки, са категорични природозащитници

Влажните зони представляват едни от най-уязвимите и най-бързо изчезващи екосистеми в световен мащаб. Тяхното съхранение е важно не само за поддържане на здравословна среда за хората, чрез опазване на водните ресурси и биоразнообразието, но и за запазването на бизнеса и поминъка на живеещите в тези райони, като туризъм, лов, риболов, рекреация и  калолечение. Дори и добива на сол е немислим без запазването на влажните зони, заявиха от Българското дружество за защита на птиците(БДЗП) в отговор на позицията изпратена до медиите от Асоциация "Българско Черноморие".

Стратегическият документ за опазване на влажните зони не е нов за страната ни. Първият Национален план за опазване на най-значимите влажни зони в България е изготвен през 1995 г. До 2012 г. не са правени актуализации на Плана, въпреки дългия изминал период от неговото изготвяне и значителната промяна на екологичното законодателство, социалните и икономически условия в страната ни. Разработването на актуален Национален план за влажните зони е в съответствие с изпълнението на приоритетните мерки за постигане на стратегическата цел „Ограничаване и спиране на загубата на биологично разнообразие” заложена в Националната стратегия за околна среда за периода 2009 – 2018 г. и Плана за действие към нея.

Настоящата актуализация на плана не въвежда създаването на нова зона от Екологичната мрежа Натура 2000 (тази мрежа вече е изградена в страната ни, съгласно Закона за биологичното разнообразие), нито има силата да въведе нови рестриктивни мерки в ползването и управлението на най-значимите влажни зони у нас. Планът разглежда 11 влажни зони (Сребърна, Комплекс Ропотамо, Атанасовско езеро, Дуранкулашко езеро, Шабленско езеро, Беленски острови, остров Ибиша, Пода, комплекс Поморие, езерото Вая и Драгоманското блато), които вече са обявени за зони от световно значение за опазване на биологичното разнообразие и са включени в списъка на Рамсарската конвенция, но предлага и подробен анализ на още 28 влажни зони, които отговарят на един или повече критерии за влизането им в този списък.

Националният план за опазване на най-значимите влажни зони в България само определя необходимите и специфични мерки за запазване и бъдещо развитие на всяко едно от тези места, без обаче да въвежда режими на ограничения и/или забрани. Той дава нужната основа на държавата ни да търси средства от различни европейски програми за изпълнение на тези мерки.

Актуализацията на Планът, който днес предстои да бъде предложен за приемане от Министъра на околната среда и водите, след обсъждането и разглеждането му от НСБР е осъществена в рамките на проект „Живот за Бургаските езера”, финансиран от програма LIFE+ на ЕС и изпълняван от БДЗП в партньорство с Българска фондация Биоразнообразие (БФБ). Водещият изпълнител на разработването на плана е БФБ, а самия план е разработен от екип от водещи национални експерти в областта от БДЗП, БФБ и БАН.  За изготвянето му са  изразходвани 15 000 евро за период на изпълнение 2010-2013 г.

Проектопланът бе разгледан на публично обявено чрез медиите обществено обсъждане, което се проведе на 26 февруари (вторник) 2013 г. в МОСВ в София. В него участие взеха представители на екоминистерството, Българска академия на науките, неправителствени организации, работещи за опазването и управлението на влажни зони в България и други заинтересовани страни от цялата страна.

Съгласно законовата рамка след общественото обсъждане черновата на плана бе предоставен за коментари до различни заинтересовани страни чрез страницата в Интернет на МОСВ, проект „Живот за Бургаските езера” и БФБ до 15 март 2013 г. След този срок окончателната версия на Плана с отразените коментари и допълнения бе внесен за одобрение от МОСВ и предоставен на Секратариата на Рамсарската конвенция.