Градището има само 8 храста, за които се предполага, че са на над 140 години

Бъдещето на единственото находище на  синя хвойна в Югоизточна България  обсъдиха специалисти на кръгла маса в Малко Търново. Местообитанието му в местността Градището е защитено, но въпреки това застрашено от изчезване. Възстановяването на растителното съобщество е залегнало и в дейностите по проекта за устойчиво управление на ПП „Странжа”, изготвен и реализиран от Дирекцията на парка.Проектът е финансиран от ЕС.

Обследването на природната забележителност и обсъждането на мерки за съхранението й са първият етап от  реализацията на тази част от проекта.

Във форума се включиха експерти от РИОСВ и  РДГ- Бургас, ДГС – Малко Търново, ОГП „Общински гори” – Малко Търново и  ДПП „Странджа”.

Подробно обследване на местообитанието направи д-р Дико Патронов, който  чрез мултимедийна презентация проследи развитието му през годините и обобщи причините за превръщането на синята хвойна в застрашен от изчезване вид. В момента в м. Градището има само 8 храста, за които се предполага, че са на над 140 години. Този растителен вид е бил широко разпространен в планината от дълбока древност, но до наши дни е почти изчезнал и е записан в Червената книга. От 1956 година насам заради близостта до турската граница районът е затворен и обезлюден, а последвалото масово залесяване с иглолистна растителност почти е унищожило популацията на синята хвойна  и тя се е оцеляла само на едно място. Там в момента има 40-годишна иглолистна гора, която задушава редкия храст. Фактът, че единствено тук, толкова на изток и на такава надморска височина  се е запазило  това растение, прави находището изключително ценно за България.

За оцеляването, укрепването и разширяването на естественото местообитание на синята хвойна се обсъдиха и планираха спешни мерки, които ще се финансират от проекта.  

Находището е на терен, собственост на ОП „Общински гори” – Малко Търново. Собственикът трябва да инициира процедури за делба, промяна на границите, категорията и режима на защитената територия.

Пътищата за възстановяване на природната забележителност, като се ползва и опит на други европейски държави, са няколко: засаждане на фиданки от същия вид – от резници и семена, паша от домашни животни, паша от диви животни. Теренът с новозасадени фиданки, които могат да се вземат от находището на синя хвойна в Кипилово или от ин витро лабораторията на Лесотехническия университет, да е обозначен, за да се отделят те от естествения вид, предложиха специалистите. Според тях местообитанието има голям туристически и научен потенциал.

       Обследването на природната забележителност в м. Градището ще бъде последвано от практическите мерки, осъществени от ДПП „Странджа” в рамките на проект „Устойчиво управление и устройство на Природен парк „Странджа”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие на ЕС и от Държавния бюджет на Р България, чрез оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”, Ос 3 „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие”.