70 години от безсмъртния подвиг на един велик българин- капитан Димитър Списаревски

„Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!“

Това са думи на капитан Димитър Списаревски, дал живота си във въздушен бой при бомбардировките на София на 20.12.1943г.  

Храбрият българин загива край село Долни Пасарел при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24, чрез въздушен таран.

Днес, 70 години по-късно е хубаво да помним и почитаме подвизи като този, но е важно и да не губим духа, който е изпълвал съзнанието на хора като Димитър Списаревски.

Мъжът е приемал родната си земя като нещо свято за защитата, на което е бил лично отговорен. Фактът, че той е дал живота си, за да спаси чужди, говори повече от думите.

През 2013г. действителността е различна, няма ги вражеските самолети, няма я войната, но това не означава, че не трябва да си помагаме и да пазим в сърцата си усещането, че всички ние сме свързани в едно цяло - народ.

Днес ежедневието ни е друго - погълнати сме от собствените си проблеми, без да се замисляме, че човека до нас може да има по-голяма нужда от помощ от самите нас.

Историята ни е доказала, че българите сме силни, когато сме заедно, а сега не сме.

Историята:

По време на въздушната битка Димитър Списаревски сваля един бомбардировач с непрестанен точен огън, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница. Самолетът на българина бил сериозно пострадал от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители.

Тогава Списаревски без колебание насочва изтребителя си към водещия формацията тежък американски бомбардировач и врязва машината си в него.

Бомбардировачът е разцепен и са разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна.

Единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач- подофицер Робърт Хенри Ренър по-късно моли да се види с майката на Списаревски. Американецът искал да ѝ предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година,при който загинал Списаревски,  пък заявява: "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”.

Посмъртно Димитър Списаревски произведен в чин капитан. Погребан е на Алеята на летците в Централните софийски гробища.

Снимки от София след бомбардировките можете да видите ТУК.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен