Граждански организации се разбунтуваха срещу неефективната работа на депутатите

Временната парламентарна комисия за изработване на нов Изборен кодекс заседава вчера с амбицията изборите за Европарламент през май да се свикат по нови правила въпреки риска държавата да бъде осъдена в Страсбург. Проблемът е, че поради малкото оставащо време ще бъде нарушен Кодексът за добра изборна практика, изработен през 2003 г. от Венецианската комисия и прилаган в практиката на Европейския съд за правата на човека. 

България вече бе осъдена по тази причина на 6 ноември 2012 г. по делото, заведено от партия "Екогласност", заради промени в изборния закон три месеца преди парламентарния вот през 2005 г. Венецианската комисия смята, че минималният срок трябва да бъде поне 1 г. преди изборите, за да няма подозрения, че управляващите натъкмяват кодекса в последния момент. Подготовката за новия кодекс се следи от Венецианската комисия, чиито представители се очакват на проучвателна мисия през близките дни. Неин зам.-шеф е проф. Евгени Танчев, бивш председател на Конституционния съд.

Въпреки че Европейската комисия за демокрация чрез право (официалното название на Венецианската комисия) е съвещателен орган към Съвета на Европа, нейните препоръки стават задължителни за всичките 47 държави членки, след като влязат в практиката на съда в Страсбург. При създадения съдебен прецедент с делото "Екогласност срещу България" държавата може да бъде осъдена отново на същите основания от всяка партия, загубила европейските избори през май.

През юли м.г. лидерът на БСП Сергей Станишев заяви, че "един от ангажиментите, които поехме, е да поканим Венецианската комисия, една най-важните институции в рамките на Съвета на Европа, като консултант и участник в изработването на новия Изборен кодекс". И напомни как бяха гласувани предишните правила - "силово, обслужвайки интересите на една политическа сила и това трябва да бъде променено". На 12 септември председателката на временната парламентарна комисия за кодекса Мая Манолова покани на заседанието й проф. Емилия Друмева, която напомни Кодекса за добра изборна практика и добави, че "Съветът на Европа поставя стандарт от 1 г." до избори да не се променя изборното законодателство. "Като споменавам това изменение в дълбочина, което беше направено през февруари 2013 г., всъщност е налице едно съществено отклонение от този европейски стандарт", отбеляза проф. Друмева, визирайки бившите управляващи от ГЕРБ, но пропускайки амбициите на настоящите. 

Първото заседание на новата временна комисия за кодекса вчера стана повод за бунт от страна на представители на граждански организации срещу неефективната работа на депутатите. Заседанието бе посветено на вътрешните правила за работа на органа, които станаха повод за дълги дебати. Заради тях Нина Гергова от "Гражданска инициатива за нов обществен договор", която е и активист на контрапротестите, заяви, че ако на депутатите им се плаща за участие в тези заседания, то гражданите са тук напълно доброволно и не могат да си губят времето. 

-------НЕДОВОЛСТВО

Начинът, по който бе избран обществен съвет към комисията, също даде повод за недоволство на НПО. "Депутатите сформираха не обществен, а партиен съвет, те направиха селекцията и де факто го назначиха", коментира Владимир Брезоев от сдружение "Активни граждани в българската държава". Брезоев, който бе член и на предишната временна комисия за Изборния кодекс, заяви, че тогава изборът на обществен съвет е бил малко по-демократичен, защото неговите членове сами са го конструирали и сами са си избрали ръководство. Сегашният проект на БСП пък имал подобрения, но не и съществени изменения. Според Брезоев целта на кодекса е да тушира гражданското недоволство.

Шеф на съвета отново е проф. Емилия Друмева. Нейни заместници ще бъдат доц. Димитър Димитров и Михаил Мирчев. Сред членовете са Ангел Славчев от сдружение "Граждански контрол", Божидар Томалевски от Асоциация на българите по света, Бойко Василев от БНТ, шефът на Сметната палата Валери Димитров, шефът на ГРАО Иван Гетов, проф. Михаил Константинов и др.