Празнуваме Петльовден в чест на мъжките рожби

На 2 февруари Българската православна църква отбелязва Сретение Господне

Според Моисеевия закон всяко първородно момче трябвало да бъде посвещавано или представено на Бога. Затова на 40-ия ден след раждането на първата си мъжка рожба жените трябвало да принесат жертва на Бога – богатите агне, по-бедните – гълъб. На този закон се подчинила и света Богородица. Затова църквата причислява Сретение Господне към 12-те най-велики християнски празника.
На този ден имен ден празнуват Симеон, Симеонка, Симона. В народния календар денят е известен като Зимен Симеоновден. Другото му популярно име е Петльовден.
Със Зимен Симеоновден са свързани редица забрани – не се реже, сече, цепи. На този ден не се преде, не се тъче, не се шие или плете, не се готви, а хлябът се нарязва от предишния ден. Старо поверие гласи, че ако се роди животно с белег или дете с недъг, то стопанката не е спазвала забраните на Симеоновден. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо - мъжко или женско. 
В някои краища на страната денят се празнува като Петльовден – в чест на мъжките рожби. Възрастните свързват празника с легенда, разказваща, че цар Ирод заповядал да бъдат избити всички новородени момчета, за да намери новия цар. За да спаси сина си Дева Мария белязала дома си и всички съседни порти с кръвта на обезглавен петел. На този ден домакините, които имат мъжки рожби, колят петел, като правят кръстен знак на портата на дома си. От петела се приготвя обядът, пекат се малки кравайчета, които се раздават на близки и приятели.

По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.