Кръстникът на Цвети пред Plovdivutre: 100 години няма да се роди втора като нея

Радослав Николов - Джани е първият българин, вписан в Книгата на рекордите на Гинес

Пловдивчанинът Радослав Николов – Джани е първият българин, записан в Книгата на рекордите "Гинес". През 1984 година вариететният артист смайва света с уникалния си дрибъл. Изминава 18,1 километра, жонглирайки футболна топка с крака. Три години по-късно, през 87-а футболният феномен подобрява собствения си световен рекорд. Този път не изпуска кълбото почти 32 километра. През тази година Джани ще отбележи 60-годишен юбилей. През тези години той е изпълнил хиляди номера и е придобил популярност в цял свят.

Намираме днес Джани сред приятели да гледа срещата между Цветана Пиронкова и Ангелик Кербер. Вълнува се, тъй като е кръстник на Цеци. След успешния финал не скрива радостта си от факта, че именитата пловдивчанка най-после завоюва първата си титла. Намира време за едно бързо интервю.

Как започна всичко? Как открихте, че притежавате този талант?

Жонгльорството ми дойде от моя братовчед, който е Огнян Цветков Митов, той беше голям футболист и така, покрай него той ме запали и започнах да жонглирам.

Откъде идва прякорът ви – Джани?

Навремето, 70-та година, имаше един голям футболист – Джани Ривера и аз тогава започнах да играя в юношите на Ботев. Чупих си обаче крака и не успях много с футбола, отидох в Граничар Свиленград играх, после и в Енергетик Гълъбово, след това се отказах и станах вариететен артист. За Ботев не съм играл при мъжете, бил съм само при юношите. Тогава моето прозвище беше "Мистър Бас". Обикалях стадионите и правех по 8 обиколки без да изпусна топката. През 1977 година се явих за пръв път като вариететен артист и така започна моят живот.

Съжалявате ли, че не се реализирахте като футболист?

Не! Аз си бях чупил крака. Футболът тогава бяха Динко Дерменджиев, Христо Бонев, най-големите за онова време бяха те. Сега както днес Цеца Пиронкова спечели, такова нещо 100 години няма да има, както няма да има пак и 1994-та. Аз не се правя на екстрасенс, но казвам и предричам – както няма да има и големи доктори в България. Каквото е било – това е.

Кои са най-големите ви рекорди?

Първият ми е 1984 година – изминах 18,1 километра. Другият 87-ма година ми е 31,403 километра. В Англия пък съм световен шампион на 21 километра.

Жонглирал сте къде ли не…

И на бай Тошо съм жонглирал и на Владо Живков съм жонглирал…Къде ли не…

А къде е било най-трудно?

Натоварванията са били, когато се качвах тук горе на осветлението на стадион "Девети септември" (сега "Пловдив"), тогава ми е било най-трудно, когато на 56 метра над земята на парапета правих каскадата в името на рекорда и последното, където качих Шипка. Това са ми най-най-трудните рекорди.

Как решихте да направите тези рекорди?

Аз не съм правил рекорди на дълга коса, не съм правил рекорди на дълги нокти, аз съм правил нещо, което е маратонско, което обичам. Не обичам телевизии да ме показват, не обичам парвенютата, аз съм обикновен и сядам и с циганин, и с професори, с добрите хора. Пожелавам на хората да бъдат по-добри, както аз моята 90-годишна майка си я гледам, вместо да бъда в Лас Вегас или някъде другаде – където искам мога да играя.

Фен сте на Ботев…

Аз съм фен на Пловдив. Най-любимият ми отбор е бил Ботев Пловдив, харесвам и Спартак, това са моите отбори. Обичам най-добрите футболисти – Динко Дерменджиев, Христо Бонев – това са моите идоли.

Какво, според вас, е бъдещето на футбола у нас?

Още преди година, когато се качих на Шипка, казах, че Любо Пенев ще бъде големият треньор, с него също съм приятел. Ние не се класирахме, но той построи къщата, направи отбор, който да радва хората и да пълни стадионите. Там, където идваха треньори и нищо не направиха, той го направи.



Снимка на Деня

Кадетите на ТСК – Русе със злато от Държавното отборно първенство в Хасково