Труповете на братя-самоубийци вече седем месеца лежат във фризер, никой не ги търси

Двамата словаци се обесиха в обща примка миналата година в Родопите

Мистериозното самоубийство на двама братя от Словакия в Родопите тъне в неизвестност вече седем месеца. Телата на 26-годишния Бранислав и 35-годишния Марсел Колесар са във фризер в отделението по патоанатомия в смолянската болница, след като бяха открити в обща примка през септември миналата година, пише "24 часа".

Според тарифите на МБАЛ - Смолян, сумата за престоя на труповете би трябвало да е над 7000 лв. Телата на словаците обаче се съхраняват във фризер, доставен от полицията. Ще се плаща само консумираният ток, когато някой реши да ги изнесе оттам.

Чакаме от властите в Словакия разпитите на близките им. Поискали сме и ДНК проби за сравняване. Водена е кореспонденция за доуточняване на някои възникнали въпроси. Казаха ни да чакаме, казва прокурор Иван Спиров, говорител на смолянската прокуратура. Молбата е пусната в края на октомври миналата година, уточнява той.

Резултатите от аутопсията сочат, че Бранислав и Марсел са починали от задушаване при самообесване. Всъщност основанието да се твърди, че това са точно те, са личните им карти, открити на мястото. Полуразложените трупове са намерени с гръб един към друг. Клонът, на който висели телата се е счупил от около 10 м височина и след време те паднали на земята. Очите им били изкълвани от птици. Според разследващите са изминали около 2 седмици от обесването до мига, в който ги открил местен овчар.

Близките са уведомени, но никой не е дошъл досега за телата. Те имат родители, брат, а единият от тях - съпруга и дете. Телата им обаче са толкова обезобразени, че е невъзможно да бъдат разпознати нито от наши органи, нито от роднините им, дори и да дойдат. Посолството на Словакия се интересува от разследването и получава информация чрез МВнР, но докато не се установи по безспорен начин личността им, не може да се предприеме нищо друго, казва прокурор Спиров.

Хубава работа, да са някакви там африканци или далечен народ, разбираме. Всякакви нрави има по света. Ама и те са славяни като нас и почитта към мъртвите е сходна, коментират в село Загражден, в чието землище са се обесили чужденците.

Те се дивят как е възможно да си вържат обща примка на вратовете с гръб един към друг и да виснат от клона, който пък е много тънък. Според експерт, направил аутопсиите обаче това било напълно възможно.

Овчарят Владимир Пенев, който ги е открил, вървял със стадото по черен горски път между селата Загражден и Глогино. На около 1,5-2 км от Загражден в местността Бекирова ливада забелязал тяло на земята.

Много се е уплашил, в тъмното видял само единия труп и се обадил в полицията, казва кметът на Загражден Венцислав Шишков.

Ченгетата откриват потресаваща гледка на разпаднали се меса, разказват и досега ужасени хората от Загражден. Мястото, на което се обесили било на около 10 метра над бивака им.

Двамата словаци се появили в района на Загражден в края на август м.г. Живеели в една двойна палатка насред гората и слизали в селото да пазаруват. Не знаели езика и не контактували с местното население. Когато купували нещо, се разбирали с жестове, посочвайки какво искат.

Изглеждали нормални и не притеснявали хората. Често купували алкохол, най-вече мастика и бира, разказаха от Загражден. Около бивака са открити 10 шишета от мастика и узо и поне 20 пластмасови бутилки от по 2 литра и нагоре бира. Придвижвали се само с велосипеди, край бивака им не е намерен автомобил.

Имало слухове, че двамата словаци и през други години са идвали в района, но те засега не са потвърдени. Дневници, в които двамата братя са записвали преживяванията си, а също и няколко листа, за които се предполага, че са предсмъртните им  все още не са преведени.

Разпоредено е във връзка с разследването тефтерите да бъдат преведени на български, но засега това не е приключило, казва прокурор Спиров. Записките са на словашки и английски език. Искането е да се направи превод и на двата езика, както и от Словакия да бъде изпратено друго, написано от тях, за да се установи графологична прилика.

Знае се, че по-малкият брат Бранислав е живял в Манхатън и разполагал с повече средства. По-големият Марсел е живеел в Кошице. Той е женен и има дъщеричка на 11 години. От страницата на Бранислав във Фейсбук става ясно, че е дошъл от Америка, за да прекара отпуска с брат си. Двамата са запалени планинари и заради това са избрали Родопите като дестинация.

Бранислав се увличал от религия. Страницата му в социалната мрежа е изпълнена и с постове срещу глобализацията. Пак там той споделя, че се чувства самотен.

Ако можех да имам приятелка, която да обичам. "Някой ще ме запознае ли с такова момиче? Чувствам се самотен и ненужен", пише Бранислав.

Сред постовете му през годините има цитати от св. пророк Йезекиил за пътя на праведните и такива, в които пише: "Отново съм пиян звяр". Сред държавите, които е посещавал през живота си, Бранислав отбелязва Полша, Германия, Великобритания и САЩ, а за свой псевдоним в профила си е написал "килър". Според медиите в Словакия Марсел и Бранислав Колесар били вярващи и посещавали в миналото евангелска църква.

Последното, което самият Бранислав постнал на страницата си, е от 25 юни 2013 г. В описанието на семейството си е включил като свои роднини брат си Тибор Колесар и двама братовчеди.

Петима негови приятели от виртуалното пространство са направили постове за рождения му ден на 11 март т.г. Профилът му си стои в социалната мрежа, въпреки че отдавна е починал.

От постовете на 11 март става ясно, че някои от приятелите му не знаят, че е мъртъв.