Днес Великият Георги Парцалев щеше да навърши 89 години. Да си спомним за него

Животът

16-06-2014, 09:54

Автор:

Явор Томов

Всичко от Автора

Парцалев изигра незабравими роли в киното. За съжаление голямата му професионална мечта - да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва.

Георги Иванов Парцалев е роден в гр. Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.

Междувременно започва да се занимава с театър, следването минава на заден план и в крайна сметка след кратки стажове в театъра на Трудовата повинност и театъра на Строителни войски, Парцалев, макар и без театрално образование, през 1956 е сред първите актьори, назначени в новосъздадения Сатиричен театър, заедно с Енчо Багаров и Нейчо Попов.

Изиграва незабравими роли в “Михал Мишкоед”, “Големанов”, “Ревизор”, “Смъртта на Тарелкин”, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“.

Постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с участието си в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптъра далекогледство” (1976), „13-ата годеница на принца” (1987).

Умира на 31 октомври 1989 г. в София на 64-годишна възраст. Официалната диагноза е скоротечна левкемия, а близките му твърдят, че е починал от рак на черния дроб.

Артист и бохем по душа, Пацата всяка вечер заформя купони за своя сметка за по 20-ина души.

Любимото му заведение е несъществуващият вече унгарски ресторант до Сатирата, после барът на хотел “София” и като откриват “Шератън” – той му става любимо местенце.

Живее на таван под наем, но поддържа легендата, че е богаташ. Запалва се по колекционирането на антики, икони, ретро мебели, стари бижута.

Много легенди се носят за актьора, повечето действителни случаи.

Веднъж той и Стоянка Мутафова, като видели, че изпускат влака, а имали участие, легнали на релсите пред тръгващия от гара Димово влак. Машинистът успял да спре в последния момент.

Суетата на Георги Парцалев е пословична. Винаги искал по-голям хонорар от колегите си, защото е звезда, и много обичал да се снима и да разглежда снимките си.

По-драматичната страна на таланта си за първи път показва като бай Иван съботянина в “Тримата от запаса”. За съжаление голямата му професионална мечта – да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва.

Обикновено играе сам, а сред колежките, с които застава на сцената, са Стоянка Мутафова и Татяна Лолова.

В едно от последните си интервюта Георги Парцалев казва: “Чувствам се еднакво добре навсякъде. Кино0то създава популярност, то е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото. За естрадата трябва друга нагласа. При нея трябва да превземеш залата. Телевизията пък дава възможност да играеш това, което не си могъл в театъра”.

"Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости", обича да казва той.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/blog/2010/11/16/da-si-pripomnim-georgi-parcalev.103927,%7Bpagenum%7D

Георги Иванов Парцалев е роден в гр. Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет. Междувременно започва да се занимава с театър, следването минава на заден план и в крайна сметка след кратки стажове в театъра на Трудовата повинност и театъра на Строителни войски, Парцалев, макар и без театрално образование, през 1956 е сред първите актьори, назначени в новосъздадения Сатиричен театър, заедно с Енчо Багаров и Нейчо Попов. Изиграва незабравими роли в “Михал Мишкоед”, “Големанов”, “Ревизор”, “Смъртта на Тарелкин”, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“. Постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с участието си в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптъра далекогледство” (1976), „13-ата годеница на принца” (1987).
Умира на 31 октомври 1989 г. в София на 64-годишна възраст. Официалната диагноза е скоротечна левкемия, а близките му твърдят, че е починал от рак на черния дроб. Артист и бохем по душа, Пацата всяка вечер заформя купони за своя сметка за по 20-ина души.
Любимото му заведение е несъществуващият вече унгарски ресторант до Сатирата, после барът на хотел “София” и като откриват “Шератън” – той му става любимо местенце.
Живее на таван под наем, но поддържа легендата, че е богаташ, написа dnes.bg. Запалва се по  колекционирането на антики, икони, ретро мебели, стари бижута. Много легенди се носят за актьора, повечето действителни случаи. Веднъж той и Стоянка Мутафова, като видели, че изпускат влака, а имали участие, легнали на релсите пред тръгващия от гара Димово влак. Машинистът успял да спре в последния момент. Суетата на Георги Парцалев е пословична. Винаги искал по-голям хонорар от колегите си, защото е звезда, и много обичал да се снима и да разглежда снимките си. По-драматичната страна на таланта си за първи път показва като бай Иван съботянина в “Тримата от запаса”. За съжаление голямата му професионална мечта – да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва.
Обикновено играе сам, а сред колежките, с които застава на сцената, са Стоянка Мутафова и Татяна Лолова.
В едно от последните си интервюта Георги Парцалев казва: “Чувствам се еднакво добре навсякъде. Кино0то създава популярност, то е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото. За естрадата трябва друга нагласа. При нея трябва да превземеш залата. Телевизията пък дава възможност да играеш това, което не си могъл в театъра”.
"Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости", обича да казва той.






Снимка на Деня

Зимни нюанси от плевенския парк "Кайлъка"