В Япония говорят за Списаревски, като “торпилата на японците на Балканите”.

На 19 юли 2014 г. се навършват 98 години от рождението на кап. Димитър Списаревски.

Община град Добрич кани своите граждани в 10.00 часа в събота да поднесем цветя на паметната плоча на героя.

Кап. Димитър Списаревски е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич. След повторната окупация на Южна Добруджа от румънските власти, семейството му напуска града и първоначално се преселва в Лом, а през 1931 г. се установява за постоянно в София. Три години по-късно, завършил Втора мъжка гимназия, Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н. В. училище, а през 1938 г. специализира в престижната изтребителна школа Вернойхен, Германия. След завръщането си в България Списаревски служи в изтребителните полкове и ята в Карлово, Окоп и Долна Митрополия. През 1943 г. той е избран и командирован към германските части на Ламанша. По това време орлякът на кап. Топлодолски вече води активни бойни действия срещу англо-американската авиация. След завръщането си Димитър Списаревски е включен в състава на този орляк. На 20.12.1943 г. Спаич, както го наричат другарите му, извършва първия въздушен таран и се превръща в първата жива торпила в историята на българската бойна авиация.

Вестта за неговия подвиг отеква над цяла България. От всички краища на страната хората изпращат писма и телеграми, а на траурното шествие се стича цяла София, за да стори последен поклон на героя. Признателните столичани, заради които Спаич загива, го обвиват с ореола на светец. Наричат го новият Св. Георги победоносец и се прекланят пред него като пред своя спасител. А в далечна Добруджа неговите земляци дават обет: “Скърбим за героя. Гордеем се с неговия подвиг и подвига на другарите му. Ние ще следваме техния път, за да изградим и опазим обединеното ни отечество…”

Саможертвата на Списаревски намира отзвук и в целия свят. На въздушния бой от 20.12.1943 г. радио Лондон посвещава специална емисия, а в далечна Япония говорят за българския летец като за “торпилата на японците на Балканите”. Страхопочитание и възхита пред подвига на Списаревски изпитват дори враговете: “Ударът на българските истребители беше много лют… – признава американският пилот Робърт Рънър – никога няма да забравя тази наша драма.” “Досега не съм имал подобен случай.” – добавя и 23- годишният изтребител Джон Макландън, а лейтенант Едуард Тинкър заявява: “Българските летци се бият с ожесточение като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпаха понятието ненадмината ярост в авиацията.”

            Днес, в подножието на Лилов рид край Долни Пасарел – на мястото, на което пада самолетът на Списаревски, се издига паметна плоча с името на летеца герой.