Иван Искров: Предложенията на Оманския консорциум за КТБ не са пазарни

По думите му недостигът на капитал трябвало да бъде обсъждан и с отстраненото ръководство на банката

„Никога не сме се крили, просто не обичаме да обикаляме студиата. Не сме искали промяна в закона, това не е наша идея“, заяви директорът на БНБ Иван Искров в парламента и добави, че „докладът описва ясно що сме свършили“.

Искров посочи, че според резултатите от одита на КТБ БНБ очаква, че капиталът на банката ще бъде силно отрицателен.

„Тогава БНБ е длъжна да отнеме лиценза на КТБ, да се обърне към съда за обявяване на несъстоятелност, до 20 дни след това фондът за гарантиране на влоговете трябва да започне изплащането на гарантираните депозити“, посочи той.

„Да започна с това, че консорциумът наричащ се Оманският фонд постоянно се видоизменя. Не поставяме под съмнение Държавния резервен фонд на Оман. Те са били пасивен инвеститор, с тях преговаряме най-директно и спокойно, защото те са преминали теста за пригодност. Ние обаче няма да решим да преговаряме с подалия последната оферта. Разбира се ако вие решите- ние ще продължим разговорите. Действително вчера получихме писмо за намеренията от ЕПИК, Джем Корп Кепитъл и Оманския държавен резервен фонд. За фонда нямаме съмнения. Но не сме проучвали ЕПИК и Джем Корп, не знаем кой стои зад тях“, посочи Искров.

„В предложението изрично се говори за държавна помощ. В писмото се говори за съвместно дружество с тях на правителството. Те искат от правителството 2,3 млрд. лв. парична вноска. А тяхната част ще е от активите на „Бромак“, посочи управителят на БНБ.

„Иска се продължаване на ограничението за достъп до гарантираните влогове. Предлага се негарантираните вложители да приемат намаление на вземанията, като не се уточнява с колко, и се обещава да е по-малко, ако вложителят се съгласи да изчака 4-5 години, както и облигационерите и други кредитори да се третират еднакво“, посочи Искров.

По думите му недостигът на капитал трябвало да бъде обсъждан и с отстраненото ръководство на банката.

„Всички разходи по оздравяването на банката да бъдат поети от банката, тоест споделени 50% от акционерите и 50% от държавата. Тези предложения не се основават на пазарни принципи. Изисква се държавна помощ. Има положения, които не отговарят на българското и европейското законодателство“, каза още Иван Искров.