Качеството на здравеопазването в Стара Загора е високо, най-ниско е качеството на околната среда

Икономисти определят Стара Загора на средно ниво по социално и икономическо развитие

Това показва изследването „Регионални профили: показатели за развитие” 2014, чийто основен извод са задълбочаващите се различия между Северна и Южна България и необходимостта от реформа на редица политики на местно и национално ниво.

Изследването се базира на 59 индикатора, разпределени в осем групи: икономика, данъци и администрация, инфраструктура, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда, пише в сайта на Института за пазарна икономика.
Ето и основните тенденции за Стара Загора, направили впечатление на икономистите при оценката на състоянието на областта. Оценките в изследването са пет: слабо, незадоволително, средно, добро и много добро.
По отношение на икономиката, се нареждаме с оценка "добро" заедно с Варна и Пловдив и веднага след София-столица, Бургас, Габрово и София. Пирамидалната структура на разпределението на областите показва задълбочаващите се икономически различия. Степента на икономическо развитие на областите Бургас, Габрово и София (област) е оценена като „много добра”, като основната разлика между тях и областите Варна, Стара Загора и Пловдив се наблюдава по отношение на бързия темп на усвояване на европейски средства (в Габрово и Бургас) и повишаващия се чуждестранен инвеститорски интерес (и към трите области). Областите чиято оценка се влошава от 2013 г. са Благоевград, Враца и Перник заради влошените показатели на пазара на труда и ниската инвестиционна активност.
Втората категория е "Данъци и администрация", в която отново попадаме сред оценените с "добро". При определянето на оценките в категория „данъци и администрация” огромна роля играят два фактора: 1) нивото на местните данъци и такси и 2) оценката на бизнеса за качеството на административните услуги (вкл. усещания за корупция, оценка за електронните услуги и други показатели). Прави впечатление, че сред водещите икономически центрове в страната единствено областите Бургас и Стара Загора получават „добра” оценка.
Също оценка "добро" Стара Загора получава за инфраструктура. Поради известната статичност на част от индикаторите в категория „Инфраструктура” (като например гъстотата на пътната мрежа), важна роля в крайната оценка на областите играят данните за качеството на пътната настилка и достъпът на населението до интернет. На "добро" е оценена инфраструктурата и на Хасково и Габрово, а кърджали е в дъното на класацията.
Първата по-ниска оценка на Стара Загора идва за показателя "Демография" - средно, заедно с Хасково и Кърджали и изпреварени от Сливен и Бургас.
Втора оценка "средно" Стара загора получава в категорията Образование. По-високо от нас е оценена област Кърджали - с "добро", а с "много добро" са София-столица и Смолян. В точно половината от областите на страната образованието е оценено като „средно” като тук влизат големи области като Бургас, Варна, Пловдив и Стара Загора. Въпреки че тези три области са сред водещите в сферата на висшето образование, броят на студентите в тях постепенно намалява.
Единствената категория, в която попадаме с най-високата оценка - "много добро" е здравеопазване. Традиционно висока оценка в сферата на здравеопазването получават области, в които се наблюдава добра кадрова обезпеченост на здравната система, ниска заболеваемост на населението и достатъчно широка леглова база в многопрофилните болници. Това предопределя и високата оценка на някои от областите, в които се намират здравни заведения с национално или регионално значение – като София (столица), Пловдив, Варна и Плевен.
И единствената категория, в която Стара Загора е с оценка "слабо" е околна среда. Очаквано – високата концентрация на вредни емисии в областите София (столица), Варна и Стара Загора ги нареждат на едни от последните места по качество на околната среда.
Оценка "средно", според икономистите", Стара Загора получава за социалната си среда, заедно с Перник, Пловдив, София, Ловеч, Добрич, Кърджали и Шумен. Оценката в категория „Социална среда” се формира на база три групи индикатори: 1) данни за социалното включване и стандарт на живот на населението; 2) оценки на гражданите за цялостно удовлетворение и работата на местните институции и 3) индикатори, имащи отношение към качеството на живот и спокойствието в района.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен