Зла ли е щерката на Людмила Захажаева, защо не приема победата на Влади Въргала и променила ли се е от "Сигнално жълто" до "Психодиспансер"?

Известната със своя остър език телевизионерка събра погледите на клиентите в столичен мол, докато екипът на Lifestyle.bg взима интервюто. И ако подрастващите имат най-точна оценка за заобикалящия ги свят, то именно тийнейджъри постоянно молеха Албена за автографи и фотоси с нея. Явно не е случайно усещането й за реабилитация, след излизането й от шоуто.

Албена, защо много хора припознават твоята принципност като лошотия?

- Това е нежеланието им да бъдат принципни и го прехвърлят върху мен, за да се оправдаят. Наистина принципността влече след себе си много негативи и сложности, врагове, конфронтации, спорове и диалози, в които трябва да имаш силата да отстояваш позицията си. А това на никого не е угодно. Много малко са принципните хора в нашето общество. В Къщата видяхме колко са фалшиви лицата на така наречения ВИП. А често се казва, че съквартирантите са мини модел на обществото, което означава, че голямо количество от хората не смеят да се показват с лицата си. Те са хлъзгави като шарани, въртят се от една компания в друга и за да оправдаят поведението си, е най-лесно да отритнат този, който е принципен и да го обявят за лош и за своя враг.

Смяташ ли, че имиджът ти от предаването „Сигнално жълто" е повод етикета „зла" да продължава да следва името ти ?

- „Сигнално жълто" разтърси България навремето, когато се появи. Това беше първото предаване, което си позволи да каже нещо лошо за известните. И хората много скочиха, че някой си позволява да критикува, без да разбират, че критиката не е обида, а съвет да разбереш какво не е добре и да се поправиш. Опасно е, когато само те хвалят, това означава, че нещо не е ОК с теб. Хората зле възприеха предаването, защото истината боли. Оттогава някои имат неприятно усещане към мен, защото си казват: „Тя посмя да посочи моите недостатъци."

Аз и сега ще продължавам да посочвам, защото смятам, че ако има нещо нередно, на всяка цена трябва да се посочи, обсъди и осъди. Когато си затваряме очите за нередностите, това се затвърждава като модел на поведение. Ставаме нечувствителни към лошото и неправилното, което се превръща в ежедневие. И лошото се загнездва, и съществува, вместо да се борим срещу него.

Така че, колкото искат могат да се отнасят негативно към мои критики, пак ще ги получават във всеки един случай, когато някой е стъпил накриво. За мен това е принципен въпрос. Някои се опитват да минат незабелязани с лошото си поведение, други им способстват мълчейки. Но когато видиш едно престъпление и не вземеш отношение и не сигнализираш, ти ставаш съучастник в него. Безкрайно негативно е, че трябва да търпя клишето, че съм лоша, защото посочвам лошото. Слава Богу, след излизането си от формата, се оказа, че страшно много хора са разбрали каква е истината и вече замитанията под килима не минават. Обществото вече иска грешките да бъдат посочени, обсъдени и осъдени, така че времената се менят.

Някога изпитвала ли си страх заради работата си?

- Страх не съм имала, дори когато започнах „Сигнално жълто". И сега правя предаване по „Евроком" - „Психодиспансер", което се занимава с много по-сериозни проблеми, отколкото с някакви фолк певици и манекенки. Но страх нямам, въпреки че е здравословно да го имаш, защото е признак и на интелект, а и е проява на чувство за самосъхранение. Не съм идиот, за ди си мисля, че съм недосегаема, не случайно съм ползвала и охрана.

Как се почувства, когаго Въргала те удари?

- Ето, толкова години са минали, а той все още помни, че в „Сигнално жълто" съм казала, че косата му е мазна. Той 10 години живее с тази обида, което означава, че твърде насериозно е взел думите. И сега влизаме в един формат, в който всичко би трябвало да е ОК, да сме ВИП-ове, а още на втората вечер този човек се обърна към мен с възможно най-грубите думи.

Той беше ли пил алкохол?

- Мисля, че беше пил. Влади беше изключително груб и вулгарен, заплашваше ме и ми казваше: „Аз ще те размажа, с един удар ще те оставя на земята!" Удари ме, което представи почти на шега, но мотивът и желанието му бяха да ме уплаши, унизи, да усетя и физически, и психически този удар, който не беше чак толкова лек. Цяла вечер осезателно го усещах.

Как приемаш победата на Влади Въргала?

- Изненадана съм, не че имам нещо против него заради тази случка. Той въобще не беше в кръга на очакванията ми. Не го виждах като играча, който може да спечели. За мен Уош беше позитивният герой, този, който може да извлече ползи от победата си, който има път пред себе си, вътре беше чист, романтичен, весел. Този тъжен и изстрадал образ на Въргала, с тази драма в живота му някак не ми стоеше. Това предаване не е социални грижи, а формат за характери, които да посочим като пример в обществото. А Влади рискувал прехраната на семейството си, за да направи филм, който не се получил и хайде сега умираме! Много хора губят и фалират. Той е стигнал мечтата си, платил е цената и какво повече да го ожалваме? Така че за мен победата му е странна. Въпреки че този формат и друг път е печелен от хора, които са излизали със сълзи и драми, но това не е правилно. Победители трябва да са силните играчи.

Ти беше такава в Къщата. Това истинското ти лице ли е?

- Абсолютно! Аз съм изключително силна и нахъсана.

Какво успяваш да скриеш, защото всеки човек е раним?

- Ще те разочаровам - много съм корава. Почти няма нещо, което да ме затрогне, разреве и разчувства. Не че животът ме е направил такава, така съм родена. Изключително здрав и физически, и духом човек съм. Във формата с влизането се абстрахирах, че има камери и си живях ей така, за да ме видят хората. В нито един момент не съм си давала сметка за това какво ще си помислят хората и как изглеждам пред камерите.

Доколко това, което си, го дължиш на майка си?

- Предполагам, че много ми е повлияла, защото генетично съм наследила много от нея. Като единствен родител, който ме е отглеждал, тя ми е дала възпитанието, научила ме е на много неща.

Твоят приятел Недик Недев каза, че всеки ден се виждаш с Людмила.

- Да, така е. И аз, и майка ми имаме кучета и всеки ден ги разхождаме, а моето изисква поне 3-4 часа да е навън. За мен майката е институция и култ. При мен е особено засилено това усещане, защото рано е разделена с баща ми и оттогава нито съм го виждала, нито съм го чувала. Била съм на 9-10 години, когато са се развели.

Защо не се виждаш с баща си?

- Той не ни е търсил, не е проявявал интерес...

Жив и здрав ли е?

- Да, покрай формата негови близки се свързаха с мен и ми съобщиха, че е жив. Но по принцип нямаме контакт.

Това не те ли притеснява?

- Не, никак. Когато се разделиха с майка ми, съм била толкова малка, че въобще не съм разбрала какво се случва. Била съм си в моя детски свят, така че някаква драма или травма от това нямам. А и майка ми много бързо след развода имаше нов приятел, който изключително добре ме възприемаше и много се грижеше за мен, обичаше ме. А що се касае за майка ми, винаги ще я защитя и ще застана зад гърба й. Безумие е да предадеш собствената си майка, а и по принцип мразя предателството, няма нещо, което повече да презирам.

За кого от съквартирантите най-често си говорят майка и дъщеря, след излизането им от „ВИП Брадър", дали Людмила Захажаева ще става скоро баба, както и какво мисли Албена за неласкавите коментарите на Венета Райкова и семейство Халваджиян по свой адрес, ще прочетете в Lifestyle.bg във втората част на интервюто, което ще излезе в петък.