Слово на държавния глава Росен Плевнелиев на поклонението пред паметта на президента (1990-1997) д-р Желю Желев

1 февруари 2015 г., Патриаршески храм „Свети Александър Невски“

 

Уважаема г-жо Желева,

Опечалени близки и роднини на д-р Желев,

Ваше светейшество,

Уважаеми президенти,

Уважаема г-жо председател на Народното събрание,

Уважаеми г-н министър-председател,

Г-жо вицепрезидент,

Уважаеми президенти Стоянов и Първанов,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми дами и господа,

Скъпи сънародници,

С дълбока тъга и преклонение изпращаме в неговия вечен път президента Желю Желев. Уважаваният философ, политик и демократ си отиде неочаквано и скромно, така както бе живял. Сякаш символично, това се случи в навечерието на Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

Ще помним д-р Желев като един от най-смелите и сърцати борци за свобода и демокрация, като символ на мирния преход, толерантността и търсенето на национално съгласие.

Житейският път на д-р Желев не бе лек – критиките му към тоталитарната власт са причина да бъде изхвърлен от университета, изселен, изолиран. Въпреки това той не склони да отстъпи от острата си гражданска и политическа позиция в защита на свободата и демокрацията. Трудовете му и апокрифно разпространяваните текстове, предавани от ръка на ръка, хвърляха лъч светлина в дългата тоталитарна нощ. Книгата „Фашизмът“, забранена от комунистическата цензура и иззета от книжарниците, заживя собствен живот и незабавно се превърна в най-мощното обвинение срещу тоталитарния режим.

Желю Желев бе сред онези дръзки интелектуалци, които през 1988 година инициираха и основаха в емблематичната 65-та аудитория на Софийския университет Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Година по-късно д-р Желев участва в създаването на Съюза на демократичните сили. Въпреки вродената му скромност, той единодушно бе избран за лидер на антикомунистическата опозиция и за броени месеци се превърна в символ на борбата за свобода и демокрация на българите.

Като първи демократично избран президент на България, Желю Желев изигра изключителна роля за изграждането и укрепването на президентска институция, за утвърждаването й като център на стабилност и диалогичност в бурните времена на прехода. С присъствието си на международната политическа сцена, с категоричната си проевропейска позиция, с подадената ръка към всичките ни балкански съседи, д-р Желев спечели значителен международен авторитет, така необходим на България след краха на комунизма. Бих искал да припомня думите му, че „като млада посткомунистическа демокрация, Европа и светът ни уважават за две неща: за мирния преход от комунизъм към демокрация и за демократичния начин, по които нашият народ намери у себе си сили да реши междуетническите проблеми, които в други страни доведоха до невероятни насилия и кръвопролития.“

До последния си ден Желю Желев активно водеше своя кръстоносен поход за истината. Както самият той написа, нелеката задача на последната му книга, а, вярвам, и на целия му живот, бе да дешифрира лъжите, илюзиите и заблудите...

Ето защо всички ние като граждани и общество имаме какво да научим и да почерпим от примера на д-р Желев, от неговата решителност и далновидност на истински държавник и обединител на нацията. Нека никога не забравяме и неговото верую, че „Мнозинството от българският народ знае цената на демокрацията и винаги ще я защити!“. Нека докажем, че сме научили урока, на който той ни учеше, че „язвите на демокрацията могат да се лекуват само с повече демокрация“. Президентът Желю Желев бе такъв, какъвто е българският народ – добронамерен, толерантен, с отворено сърце и подадена ръка за всеки. Той бе добър и честен човек, скромен, но достоен във всяко свое действие. Такъв е и българският народ.

Затова днес нацията изпраща с тъга и почит своя първи демократично избран президент – д-р Желю Желев.

Поклон пред светлата му памет!