Главният прокурор ще може да предявява искове за защита на интересите на държавата

Депутатите приеха промени в Гражданския процесуален кодекс

Депутатите приеха на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс, предаде репортер на Bulgariautre. Измененията бяха подкрепени от 119 гласа „за”, 15 народни избраници гласуваха „против” и 17 се въздържаха.

Със законопроекта се цели да се даде възможност на прокурора да предявява искове и да бъде страна в гражданското съдопроизводство за защита на интересите на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особената закрила на закона.

Съпредседателят на ПГ на Радан Кънев посочи, че има ситуация, в която се налага пожарно законодателство. „Няколко пъти вече приехме подобни текстове за казуса КТБ. Нека да се въздържим от специалните закони”, призова Кънев.

Според него, прокуратурата нямала капацитет да се включва във всички дела. „Тя не се справяше, когато трябваше да се явява по всички административни дела. Мъкнеха се прокурори, които не бяха прочели нищо по делото. Ще са необходими драстични нови назначения – изключително голямо увеличаване на разходите”, обясни депутатът.

По думите му, няма кой да се явява по тези дела. „Как се защитава публичният интерес е ясно в сега действащите закони. Общите компетенции са на министъра на финансите. Какво правим? Снемаме отговорността на тези хора, които в момента я носят, и им казваме: „Не се притеснявайте”, посочи Кънев.

Той запита как е било решено, че ключовият страж на обществения интерес на България ще е институция, която се показала като пълен провал в защита на обществения интерес. „Колко пъти прокуратурата е забелязала тежки дефицити на длъжностни лица в рамките на гражданския процес”, попита Радан Кънев.

Депутатът от Реформаторския блок Петър Славов посочи, че не разбира как тези законодателни мерки ще разрешат казуса „КТБ”.

Таско Ерменков от БСП пък попита как ще се осъществява контрол върху самата прокуратура.

Депутатът от ДПС Четин Казак обясни, че законопроектът е принципен – да се възстанови правомощие на главния прокурор, а не е толкова за конкретния казус.

Депутатът от „Атака” и зам.-председател на парламента Явор Нотев посочи, че КТБ е поводът да се реши една криза. „Който не е за решаването на тази задача, е лошият, не иска да се разкрие въпрос от обществен интерес”, заяви той, като упрекна вносителите на закона, че не става ясно по какви критерии главният прокурор ще определя интереса на държавата.

Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт смята, че е под голямо съмнение дали прокуратурата разполага с необходимия капацитет.

Ген. Атанас Атанасов от Реформаторския блок призна, че ще гласува „против” предложените промени. „Не виждам начин, по който може да бъде поправен между първо и второ четене. Какво ще му поправим? Защо прокуратурата? Държавният интерес, що се касае до фиска, се защитава от изпълнителната власт в лицето на министъра на финансите”, обясни Атанасов.
Депутатът припомни, че изпълнителната власт подлежи на парламентарен контрол, а прокуратурата не подлежи на никакъв контрол. „Законопроектът е нонсенс”, заключи ген. Атанас Атанасов.

След гласуването председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви от парламентарната трибуна, че групата му оттегля предложения за първо четене Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Очаква се текстовете, заложени в него, да преминат като част от вече приетия на първо гласуване Граждански процесуален кодекс. Промените в НПК предвиждат в изключителни случаи главният прокурор или определен негов заместник да може да спре финансова операция или сделка с имущество за срок до 48 часа.