Доц. д-р Ирена Зарева: Много от студентите ни са неграмотни, как да им се доверим да ни лекуват, да строят домовете ни?

Общество

12-06-2015, 10:55

Снимка:

Архив

Автор:

bulgariautre.bg

Всичко от Автора

В Института за икономически изследвания - БАН са с тревожни констатации за родното образование

Българското висше образование не съответства на европейското и не е конкурентно. През 2012 г. страната ни е заемала 31-во място сред 50 изследвани държави по качество на образованието, докато през 2014 г. падаме на 40-то място, твърди доц. д-р Ирена Зарева от Института за икономически изследвания-БАН.

Проблеми имаме и по редица други показатели в тази сфера, което си проличава и от трудностите при реализацията на младите хора на пазара на труда. Това проличава при коефициента на заетост при завършилите средно и висше образование на възраст 20-34 г., където също имаме изоставане спрямо средното европейско равнище, констатира доц. Зарева.

Ключови са политиките по отношение на достъпа, на качеството на образованието и на човешкия капитал на страната. Плъзгането по цифрите на усвоените средства не може да е фактор за подобряване на показателите, защото системата е консервативна и ефектите се отчитат след години, показва практиката. Има редица регионални неравенства - данните показват, че са съществени различията в процента на децата, напускащи училище в отделните части на страната. В това отношение е най-добре Югозападният регион, което се дължи основно на София, а най-зле - Северозападният. Основната причина за отпадането на децата от училище са социално-икономическите проблеми на семействата им.

Важно е да се осъществи продължаващо финансиране, защото много от дейностите, които се осъществяват по ОП "Развитие на човешките ресурси"/ОПРЧР/ 2007-2013 г. са краткосрочни. Учените са убедени, че трябва да се подобри и контрола върху проектните дейности и резултата от тях при образователните услуги.

Не бива да се забравя, че подобряването на човешкия капитал вече излиза от ОПРЧР и продължава в следващия програмен период с ОП" Наука и образование за интелигентен растеж" с две приоритетни оси - образование, учене през целия живот и образователна среда за активно социално приобщаване, насочено главно към маргинализираните общности, подчертава доц. Зарева.

Ромите са една от целевите групи и в досегашната програма, а в новата са основната част от приоритетната ос за подобряване на достъпа до образование - чрез извънкласни форми да се покаже на децата и техните родители, че има смисъл от натрупването на знания, уточняват от БАН.

Наистина при тях проблемите са най-големи, спор няма, категорична е доц. Зарева. Затова наблягаме на дългосрочния ангажимент, защото повечето от тези форми са за определен период от време и спрат ли да се финансират, ефектът ще приключи. Трябва да се следи не само колко деца обхващат тези мерки, на колко от тях са дадени стипендии, а да се наблюдава за продължителен период какво е постигнато, е мнението на специалистите.

Ако образованието не е качествено, какъв смисъл има да отчитаме броя на учениците, обхванати от програмата, на дейностите, усвояването на пари, общо взето – омагьосан кръг, пита доц. Зарева.

За всички е ясна целта, която трябва да се гони в България - децата да получат здрава образователна основа, за да имат шанс един ден на пазара на труда. В БАН очакват приемственост и устойчивост на тези политики, за да има наистина ефект в дългосрочен план.

На големия въпрос, обаче, защо пада грамотността на българските ученици, което е констатирано в редица проучвания на авторитетни организации, няма ясен отговор.До такъв не са достигнали и родните учени, които изследват темата.

Сега чрез новата оперативна програма за наука и образование ще се направи опит да се създаде регистър за реализацията на младите хора, след като завършат училище и университет.

Примерно, правихме анкетни проучвания сред студенти и се оказа, че част от тях не могат да пишат правилно, т.е. имат проблеми с грамотността, казва доц. Зарева. А сред тях са лекарите, които ще очакваме да ни лекуват един ден, инженерите, които ще ни строят домовете и магистралите - как да им се доверим, след като не могат да пишат, недоумява специалистката.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен