Именици са - Пантелей, Панчо, Панто, Панко, Милчо, Милен, Милица, Мирена, Милина, Добри, Добриян, Добра

На 27 юли Православната църква почита паметта на Св. вмчк Пантелеймон, Св. Седмочисленици, Успение на св. Климент, архиеп. Охридски.

Пантелеймон е великомъченик от Никомедия (днес Измит), страдал за христовата вяра по време на управлението на римския император Максимиан Херкулий. Той е един от Четиринадесетте свети помощници. Според житието муПантелеймон живял през 3 и 4 век, роден като езичник и носел името Пантолеон (от гръцки - "лъв във всичко"). Учил се на медицина при известния за времето си лекар Ефросин и станал придворен лекар. Впоследствие приема християнството и новото си име Пантелеймон ("всемилостив"). Отказал да се кланя на езическите богове, заради което бил съсечен по заповед на Максимиан. Част от мощите на светията се пазят в руския манастир "Свети Пантелеймон" в Света гора. Заради дейността си приживе се вярва, че Свети Пантелеймон е закрилник на лекарите и акушерките.

Свети Седмочисленици е събирателно название за светците, почитани от Българската православна църква като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата. Те са Кирил, Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Църквата традиционно не включва към тях Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий. В руската православна църква братята Кирил и Методий се честват отделно, а учениците им се признават за равноапостоли.

Свети Климент Охридски е български средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Счита се за създател на кирилицата, от своя страна адаптирана от глаголицата, дело на Константин-Кирил Философ. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Източниците сочат, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространно житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Кратко житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък — Димитрий Хоматиан (1216-1234). Теофилакт е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ и „най-учен мъж“, а Димитрий Хоматиан пише за Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ“.