Собственикът на рейса, убил 9-има на магистрала "Тракия", избяга от България

Най-доброто от печата

16-11-2015, 06:39

Снимка:

"24 часа"

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Ениз Ченгел получи 10-годишна присъда, но не бе открит на бургаския му адрес

Oт няколко дни зад решетките са двама осъдени за катастрофата с автобус на фирма “Ентуртранс” на магистрала “Тракия”, при която загинаха 9 пътници, а други 11 бяха тежко ранени.

Следвайки разпореждането на прокуратурата по изпълнение на наказанията, на 10 ноември съдебната охрана откара в бургаския затвор Николай Точев и Светослав Димитров. Но не откри на бургаския му адрес третия осъден - Ениз Ченгел.

Както “24 часа” съобщи ден по-рано, Ченгел е извън България и едва ли някой може да каже къде точно се намира. Той е напуснал страната в началото на лятото. Фактът е бил известен още през септември, когато бе заседанието по делото във ВКС.

“Клиентът ми не присъстваше и обявих в съдебната зала, че е заминал за Турция, тъй като майка му е в тежко здравословно състояние”, каза един от адвокатите му - Валентин Калчев.

Некоректно е да се твърди, че е изчезнал, отишъл е да гледа болен родител, категоричен е защитникът.

Автобус с регистрация А 8534 АН на бургаската фирма “Ентуртранс”, пътуващ по линията София - Бургас, катастрофира малко след 1 ч на 15 юни 2011 г. Зад волана е 43-годишният водач Светослав Димитров. Рейсът е на магистрала “Тракия” на територията на Пловдивска област, когато внезапно се отклонява наляво, левите колела се повдигат, от натоварването и преразпределянето на масата се пука една от вътрешните задни гуми. Виждайки, че отива към мантинелата, шофьорът рязко завива надясно и автобусът се обръща странично, плъзва се по асфалта и се удря със задната си част в бетонна колона на близкия надлез.

Този механизъм описват по-късно автоексперти и го обясняват с техническа повреда и неправилна реакция на водача.

При катастрофата на място загиват 8 души: вторият водач Иван Чакъров и пътниците Мехмед Зюлфикер, Петя Кузманова, Пламена Кръстева, Йонка Георгиева, Бояна Рангелова, Ивиана Димитрова и Хайдемари Ингилиан. С много тежка черепно-мозъчна травма е бургазлийката Албена Самуилова, която през август умира в реанимацията на пловдивската болница. 11 пътници са с тежки травми, по-късно определени от съдебни медици като средни телесни повреди.

Наказателното производство е образувано в окръжната прокуратура в Пловдив. Като обвиняеми са привлечени шофьорът Димитров, собственикът на фирмата Ениз Ченгел и шефът на транспортния ѝ отдел Николай Точев.

Роденият през 1965 г. Ченгел създава първата си фирма у нас през 1994 г. - “Мото” ЕООД. По-късно тя се превръща в “Ентуртранс”. Според Търговския регистър тази фирма е прекратила дейността си на 18 април 2012 г. Веднага след катастрофата излезе наяве, че дружеството е в тежко финансово състояние. Скоро след това фалитът стана факт.

През 2001 г. е учредено “Ентуртранс 1”. В документите по него Ченгел вече е вписан с български ЕГН. Междувременно той създава семейство в България, става баща на 3 деца. След катастрофата и фалита на фирмата Ченгел заедно с роднини се захваща с друг бизнес, който и

сега се развива - приготвяне и продажба на традиционни турски закуски  и сладки. Докато беше в България, Ченгел често можеше да бъде видян зад щанда. Твърдеше, че е само работник, но в Бургас местата са известни като закусналните на Ениз. Според запознати бизнесът официално се води на друг. В края на актомври, дни след излизането на окончателната присъда, съпругата на Ченгел все още се появяваше в пекарните. През последните седмици и нея я няма. 

Вторият осъден за катастрофата - Николай Точев, бе шеф на ДАИ-Бургас. Освободен е при една от рокадите в държавните институции и започва работа в “Ентуртранс”.

Шофьорът Светослав Димитров е единственият, на когото по време на разследването е наложена мярка за неотклонение. При привличането му като обвиняем окръжната прокуратура в Пловдив иска 5000 лв.

“Нямам толкова пари”, каза пред съда Димитров.

Апелативната инстанция намали гаранцията на 1000 лв. Димитров се грижи за 3 деца и болна съпруга. Шофьорът получавал минималната работна заплата в “Ентуртранс”, а шефовете му давали по 50 лв. на ръка за всеки курс. Нямал други доходи.

През лятото на 2012 г. ВКС прецени, че делото трябва да се води в Бургаския окръжен съд, тъй като от този регион са повечето свидетели.

Процесът започна през ноември 2012 г., като два пъти преди това беше отлаган. След дълги консултации между съдебния състав и страните се стигна до споразумение за съкратено съдебно следствие, но без признаване на вина от страна на обвиняемите. Така от 70-те свидетели по обвинителен акт показания дадоха по-малко от 20, но въпреки това делото се проточи близо година.

За странен шум, който е предшествал катастрофата, разказа в съдебната зала свидетелят Владимир Пеев. 61-годишният шофьор превозвал череши с камиона си в същата нощ. Той възпроизведе случилото се по минути, тъй като се позоваваше на данни от тахошайбата си.

“Движех се в лявата лента, защото дясната е разбита. Видях светлини. Автомобилът,

не виждах какъв е, се движеше нормално. Изведнъж смени посоката си на 45 градуса и

започна да идва към мантинелата. Чу се нещо - все едно тропна”, разказа Пеев. След това видял, че превозното средство се връща отново в дясната лента. После рейсът се обърнал и спрял с тавана към него, на около 8 м. Той е първият, който се озовавал на местопроизшествието.

Друг свидетел, Иван Гочев, бивш шофьор на “Ентуртранс”, разкри фрапантни нарушения във фирмата.

“Автобусите бяха в ужасно състояние, ние карахме като убийци на пътя, това се очакваше да стане - ако не със Светослав, с някой друг”, заяви свидетелят. Той известно време е управлявал катастрофиралия рейс. Гочев разказа за случай, при който заедно с негов колега установили, че липсва 1 от 3-те болта, които свързват щангата със съответната планка на предния мост. Ремонтът не станал навреме и шефът на транспортния отдел Николай Точев им казал да тръгнат, тъй като закъсняват за разписанието.

Основната техническа причина за самостоятелната катастрофа е разрушаването на опората на напречната силова щанга между предния мост и шасито и последвалото рязко завиване, стана ясно от изложението на проф. Станимир Карапетков, който представи заключението на петорната автотехническа експертиза пред съда в Бургас.

Тройната металографска експертиза установи разрушаване на връзката между щангата и опорната част. Експертите свидетелстваха за критично остаряване и корозия по ходовата част на автобуса, за ръчно изработени заварки с некачествен релеф по предния мост.
По делото категорично е установено, че на 7 март 2011 г. автобусът не е минал технически
преглед,
независимо че е бил издаден протокол за техническата му изправност №1107280/2011 г. от тричленна комисия в пункт за годишни технически прегледи в Карнобат.
За издаване на документ с невярно съдържание върви отделно дело в съда в Карнобат, показа репортерска проверка.

От началото на процеса нито един от тримата обвиняеми не се признава за виновен. Защитната теза на адвокатите на Ченгел, е, че той назначил хора, които да се грижат за различните дейности във фирмата, и отговорността за случилото се не е негова.

Още на първа инстанция адвокатите му укориха държавното обвинение, че не си е свършило работата и не е осигурило изключително важен свидетел, който би могъл да бъде и обвиняем - монтьора Абдула Кадир Асилсьой, който скоро след инцидента напуснал България.

Точев не е субект на това престъпление, неговите ангажименти са описани в трудовия му договор, от него става ясно, че той е имал чисто диспечерски функции и не е отговарял за техническото състояние на автобусите, той не е бил ръководител на транспортната дейност, а началник-отдел в транспорта, което е съвсем различно, категоричен е адвокатът му Станко Кралев.

Дори у пострадалите остана усещането за несправедливост от този изход на процеса и една от причините е, че не беше открит монтьорът Асилсьой, който е бил пряко подчинен на Ченгел, не на Точев, допълва той. Бившият шеф на ДАИ е решен да си търси правата и пред съда в Страсбург, процедурата за това вече е задвижена. Основанието е нарушено право на защита именно затова, че не е издирен монтьорът.

Накъдето и да въртях волана, автобусът отиваше наляво, заяви пред съда шофьорът Димитров. Според защитата му той е предприел единствено възможната маневра, което е предотвратило настъпването на още по-тежък резултат.

Процесът приключи на първа инстанция на 30 септември 2013 г. Съдебният състав с председател Денчо Стоянов произнесе две 10-годишни присъди за Ченгел и Точев, Светослав Димитров получи 5 г. лишаване от свобода. В обвинителната си пледоария прокурорите Виктор Янков от Пловдив и Росица Дапчева от Бургас поискаха по 15 г. за първите двама и 10 г. за водача.

Присъдата бе обжалвана от подсъдимите и протестирана от държавното обвинение. Втората инстанция потвърди решението на окръжните магистрати със свое решение от 18 декември 2014 г. Делото влезе във ВКС през септември, окончателното решение на съда е от 21 октомври. С него определените на първа инстанция наказания бяха потвърдени. В качеството си на управител Ениз Ченгел е носел пълната отговорност за гарантиране техническата изправност на използваните автобуси и безопасността на пътниците, превозвани с тях, чрез контрола, който е бил длъжен да упражнява, включително и над дейността на посочените служители.

Тъкмо затова той е бил лично уведомяван от някои от шофьорите за технически неизправности, но вместо да вземе дължимите мерки за отстраняването им, е имало случаи лично да разпорежда преустановяване на ремонта и изпращане процесния автобус на път, се казва в решението на ВКС.

След като съдебната охрана не откри Ченгел на посочения адрес на 10 ноември, присъдата е върната в прокуратурата, която пък трябва да я препрати в отдел “Издирване” на МВР.




Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"