Родните винопроизводители изоставят руския пазар, насочват се към САЩ, Китай и Япония

Българските винопроизводители изоставят руския пазар и се насочват към американския през следващата година. Това съобщи Галина Нифору, председател на Българската асоциация на износителите на вино, която бе част от браншовите организации, участвали в представянето на български продукти със защитени наименования в ЕС пред БТА.

На българския пазар защитеният произход не генерира по-висока цена и популярност, но в чужбина той гарантира качество, посочи Нифору. Вината със защитен географски произход у нас са 54 на брой. Става въпрос не за определени марки вино, а за региони, като Асеновград, Пловдив, Свищов, Мелник, Благоевград и т. н. Новите пазари, към които българските производители са се насочили и търсят масиран пробив по думите на Галина Нифору, са на първо място САЩ, следвани от Китай и Япония. Искаме да обърнем по-сериозно внимание още на Бенелюкс, на Великобритания и на скандинавските страни, може би и на Южна Корея, казва Нифору.

Руският пазар не ни е интересен, допълни тя. Нашите членове предлагат наистина висококачествени вина, а пазарът в Русия е много нерегулиран. С него много трудно се работи заради постоянните изменения в регламентите, обяснява специалистът. Освен това имиджът на български вина в Русия не е много добър, защото различни фирми изнасят евтини вина и всичко това прави този пазар за нас безинтересен. За пробива на българските вина на пазарите в САЩ от Българската асоциация на износителите на вино разчитат много на Програмата за промоция на храни и напитки със защитени географски наименования и защитени наименования за произход в чужбина. Програмата ще започне през февруари - март 2016 г. , а очакваният ефект е увеличен ръст както на износа, така и на експортните цени.

Качеството на българските вина е прекрасно, а виното от реколта 2015 ще е на изключително ниво, каза Галина Нифору. За пример тя дава българско вино, което присъства в менюто на един от най-скъпите ресторанти с три звезди от веригата "Мишлен" в Лас Вегас. То се продава за 80 долара бутилката. Нифору коментира, че през последните години пазарът на виното показва трайни тенденции при търсенето на по-леките и по-плодови вина, а не толкова натоварени с дъб. Това е причината производителите да се ориентират към тях. Износът на вино през миналата година е бил 60 млн. литра, което е с 5 на сто повече от предходната. След приключване на първия ни промоционален пакет до 3 години предвиждаме този ръст да се увеличи до минимум 15 на сто, надяват се от бранша.

Български вина и сега се пият - в Ню Йорк, в Чикаго, където имаме много голяма диаспора. Всичко това предстои да се увеличи след 3 години, когато започне прилагането на промоционалната програма, обнадеждена е Нифору. Тя обяснява, че засега с всичко се справят сами, разчитайки на собствени разноски, контакти и средства. Когато всичко това бъде облечено с малко повече финанси, ефектът ще бъде доста по-голям, уверена е тя. Американците пият всички вина, произведени и в България, и по света, защото това е най-големият световен пазар. Ние като производители сме се насочили към един по-специфичен сегмент - хората, които искат да опитат нещо нетрадиционно, т. нар. нишов пазар, обяснява Нифору. В момента българско вино със защитено географско наименование може да се намери в магазини в САЩ, като цената на една бутилка вино варира от 9.99 долара до 15-20 долара.

На въпрос какво в мениджмънта на държавата трябва още да се подобри, за да се "отпуши" този пазар за добрите и качествени български вина, Нифору казва, че зад общата кауза трябва да застанат всички останали асоциации и заедно с Министерството на икономиката и с Министерството на земеделието и храните да работят заедно.

България държи 8-мо място в ЕС по брой защитени продукти с географско или традиционно значение. Престижното подреждане обаче се дължи основно на вината - 54 вида. Защитени са и 13 вида ракии, 6 сурово-сушени колбаси и розовото масло. Първи в списъка беше "Горнооряховския суджук", следван от емблематичното за България "Розово масло". В списъка на регистрираните храни с традиционен и специфичен характер са още филето "Елена" и кайзерования врат "Тракия". В процедура са още две храни, една от които е познатата "Говежда пастърма" и "Троянската луканка".

Дори и със защитен знак, на българския пазар колбасите не могат да се продават на по-високи цени заради ниската покупателна способност на хората, казаха техните производители. Всички те се обърнаха за помощ към Министерството на земеделието и храните и всички институции за използването на промоционални програми, за да успеят да утвърдят тези продукти на чужди пазари. Предложението на винопроизводителите, отправено от Галина Нифору, е за износ на български продукти от 2016 г. в кошници. Идеята е проста, а подобна практика съществува навсякъде по света - да се направи асорти от родни продукти - вино, колбаси, розово масло, които да се продават в пакет в обща кошница.

У нас продажби на асортименти от различни продукти в общ пакет се практикува най-вече по празници. "Настоящата година е изключително успешна, защото Европейската комисия одобри 33 промоционални програми, като четири от тях са на български сдружения. В това отношение ние се нареждаме на второ място заедно с Италия. На първо място с най-много одобрени програми е Гърция. Така че българските фирми имат шанс", бе отговорът на земеделския министър Десислава Танева.