Основните лидери на ЕС са толкова ангажирани с вътрешни проблеми, че са неспособни за колективни действия

Kакто и да я погледнеш, това бе адска година за Евросъюза. А ако британците гласуват да напуснат съюза, следващата година може да се окаже още по-лоша, пише Пол Тейлър в обзор за агенция Ройтерс.

Геополитическият калейдоскоп на континента не е бил разтърсван толкова силно от 1989 г., когато падна Берлинската стена и комунизмът в Източна Европа се разпадна.

Но за разлика от онази година на радостна суматоха, отворила пътя за скок в европейската интеграция, кризите през 2015 г. заплашиха да разкъсат Евросъюза на парчета и да го оставят

разнебитен, отчаян и разделен от нови бариери.

Падането на желязната завеса доведе в рамките на две години до споразумението за създаване на единна европейска валута, а в рамките на следващите 15 години до разширяване на изток на ЕС и НАТО до границите на Русия, Украйна и Беларус.

Така изглеждаше, че се потвърждава предсказанието на бащата основател Жан Моне, че

обединена Европа ще бъде изградена след кризи.

Но политическите и икономическите шокове през тази година с наплива от мигранти, гръцкия дълг, ислямисткото насилие и руските военни действия доведоха до връщане на граничния контрол на много места, възход на популистки анти-ЕС партии и взаимни обвинения между правителства на европейски държави.

Един от проблемите, които вероятно ще се влошат през 2016 година, е, че основните лидери на Европа са слаби политически и са толкова ангажирани с вътрешни предизвикателства, че са неспособни да предприемат необходимите колективни действия, пише Тейлър.