Ако правителствата искат да удържат нарастването на публичните задължения, трябва да балансират бюджета, показва анализ на ЕКАко правителствата искат да удържат нарастването на публичните задължения, трябва да балансират бюджета, показва анализ на ЕК

България ще продължава да трупа дългове, като в рамките на десет години съотношението спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) може да достигне 42%. Това е записано в доклад за фискалната устойчивост, изготвен от Генералната дирекция по икономическите и финансови въпроси (ECFIN) към Европейската комисия, пише "Капитал". Тази прогноза се прави при допускането, че няма да има сериозни финансово-икономически сътресения, а всички правителства в този период ще следват настоящата фискална политика. Анализът на експертите показва още, че за разглеждания период до 2026 г. дефицитът на начислена основа (заедно с всички поети бъдещи финансови задължения) няма да падне под 1.3% от БВП. Ако обаче се повиши, това ще увеличи дълга над обявената прогноза.
В краткосрочен план (една година) ECFIN не очаква да има сериозни проблеми за бюджета, свързани с финансовата система и икономиката. Начисленият дефицит ще падне леко до 1.4% от БВП през тази година, а дългът като дял от брутния продукт ще нарасне с 1 пр. пункт (около 900 млн. лв.).
Дългосрочни рискове
Поглеждайки отвъд едногодишния хоризонт, експертите виждат повече рискове. На първо място е притеснението, че очакваният дефицит всъщност ще бъде по-голям. Според анализа е много трудно да се поддържа толкова ниско ниво (1.3%) в продължение на 10 години. Даден е пример с 28-те настоящи страни членки. В периода между 1980 и 2015 г. едва една четвърт от държавите са успявали да задържат толкова нисък дефицит за толкова дълго време.
Икономическата дирекция е разгледала и по-благоприятен сценарий, който обаче не изглежда толкова реалистичен. Възможно е съотношението дълг/БВП да остане около 33% (колкото се очаква да бъде и през тази година). Това обаче ще е възможно единствено ако между 2017 и 2026 г. правителствата успяват да балансират бюджета. Статистиката показва, че въпреки осемте години, в които разходите надвишаваха приходите, за 15-те години назад бюджетът е регистрирал средногодишно ниво на излишък от 0.7%.
Друг риск пред фискалната позиция на България е свързан с евентуалното повишаване на лихвите по обслужването на дълга. Изчисленията показват, че тогава съотношението дълг/БВП може да достигне до 44% в края на отчетния период. Експертите са разгледали и още по-негативен сценарий, при който освен повишаването на лихвите има и други шокове – рязко забавяне на икономиката и изпускане на дефицита. Тогава държавният дълг може достигне 55% от БВП, което е много близо до препоръчителния таван от 60%. Но подобна ситуация е малко вероятна, смятат от ECFIN.
Друг риск, макар и според европейските експерти да не е голям, е застаряването на населението. Засега те не смятат, че допълнителните разходи за пенсии биха оказали сериозен натиск върху публичните финанси. Подчертано е обаче, че субсидията от централния бюджет към държавното обществено осигуряване е голяма (55%), което е предпоставка за по-голям дефицит.
Ниска база
ECFIN подчертава, че базата, от която започва да расте българският дълг, е ниска. Това ни поставя в по-добра ситуация от останалите държави в ЕС (с изключение на Естония), които според прогнозите на икономистите също ще увеличават своите дългове. Въпреки сравнително ниското ниво икономическата дирекция смята, че сме изложени на риск от гледна точка на структурата на дълга. След банковите сътресения през 2014 г. и струпването на много падежи в рамките на една година финансовият министър Владислав Горанов предприе политика на удължаване на матуритета и използване на външните пазари. В началото на 2015 г. бяха пласирани три дългосрочни емисии на международните пазари на обща стойност 3.1 млрд. евро.

Излишъкът в консолидирания бюджет през януари е 900 млн. лв., стана ясно от думите на министър-председателя Бойко Борисов по време на редовното правителствено заседание в сряда. "Като 250 милиона авансово сме върнали на фирмите ДДС. В смисъл, ако не го бяхме направили авансово, щяхме да имаме 1 милиард 150 милиона повече", каза премиерът. Според него подобен резултат през януари, който по традиция е месецът с едни от най-големите плащания и най-малко данъчни приходи, не е имало никога. Статистиката на Министерството на финансите обаче показва, че в първия месец на 2009 г. излишъкът е бил малко над 900 млн. лв.
Въпреки че премиерът не даде повече детайли, вероятно някаква част от излишъкът се дължи на европейските средства. Заради приближаването на срока за усвояване на европейските пари през 2015 г. бяха използвани много бюджетни средства, за да се завършат проектите в срок. Тези пари ще бъдат възстановени през тази година. Според Борисов основна роля имат мерките на правителството срещу контрабандата.