Акад. Георги Марков: Робството не е било поредица от клане, убиване и насилване

Става дума за несъответствие между употребата на термини

Българинът трябва да си избие от главата тази представа, че робството е било поредица от клане, убиване и насилване. Това каза пред журналисти историкът акад. Георги Марков след проведената пресконференция на тема "Новите учебници по история - огледало на съвременното българско общество", съобщи "Фокус".

По думите на Марков, става дума за несъответствие между употребата на термини от литературния и историческия език.

„Четох внимателно учебната програма за 6-ти клас, която е дадена за обсъждане. Колегията, която е работила по нея, след като много коректно е отбелязала какво трябва да знаят децата за Османската империя, която ни е владеела, много коректно е отбелязала колко въстания са се вдигали българите и колко от тях са били избити при въстанията и след това отделя внимание на ежедневието, както е модерната тенденция в историческата наука. Това е историята на ежедневието. Тя, опитвайки се да внуши на авторите, че трябва да има такова ежедневие, опира на въпроса за такова съжителство”, каза акад. Марков.

По думите му, ежедневие без съжителство не може да съществува.

„Ако говорим за професионалната колегия, тук спорове няма. За нас този въпрос отдавна е решен. Научният исторически термин е „владичество”, а „съжителство” никога не е вкарвано като официален термин, но то съществува в ежедневния живот. Робството не може да е било само клане и изнасилване, защото сега нямаше да сме тук и нямаше да има българи”, уточни Марков.

Според него в литературата се използва терминът „робство” и това е влязло в паметта, защото когато се напише едно стихотворение или ода, то е много по-въздействащо така, отколкото и най-гениалното историческо произведение.

„Абсолютно ясно е, че с „робство” литературите искат да кажат, че българите са били много зле. Същото казват и историците. Съжителството означава контакти, при които се обменят културни ценности и това на всяка крачка личи в етнологията и историята на българите,но това не е официален термин”, добави Марков.

По думите му, българинът трябва да помисли, че без съжителство, което не изключва конфликт, ежедневието е невъзможно.

Според него това е искала да каже колегията.

„Това определение „съжителство” отива в графата ежедневие. Проблемът идва от това, че има разлика в литературното и историческото използване на понятията и проблемът не е учебникарски и образователен, а със структурата на националното съзнание на българина, която още е незряла”, беше категоричен Георги Марков.

По думите му, за 100 години след Освобождението българинът не е успял да изгради сериозни основи на национално самосъзнание.

„Аз си спомням как през 1966 или 1967 година в моята гимназия дойде една инструкция, която наблягаше на това хората да бъдат възпитавани патриотично, но тогава важеше директивата на Сталин, че срещу българската национална буржоазия трябва да се борим и ние сега в прехода го правим. Това обезбългаряване и обезродяване не е от вчера”, добави историкът.



Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"