Ню Йорк Таймс: В Черно море е открит изгубеният свят на древните кораби

Подобно нещо не е виждано в подводната археология

Археолози намериха над 40 плавателни съда. Някои са над 1000-годишни и разкриват тайните на древни империи и търговски пътища
УИЛЯМ БРОД В. “Ню Йорк Таймс”
Средновековен кораб лежи на почти километър дълбочина на дъното на Черно море. Неговите мачти, греди и талпи се таят необезпокоявани в мрака през последните 7-8 века. Липсата на кислород в ледените дълбини са го спасили от набезите на морските обитатели, които пируват с потънало дърво. Тази есен екип от изследователи спусна робот, който освети останките и направи хиляди снимки с висока резолюция, които после компютър сглоби в детайлни изображения. Археолозите датират откритието около XIII-XIV век и хвърлят нова светлина върху предтечите на плавателните съдове от XV и XVI век, които са открили Новия свят, включително този на Христофор Колумб. Въпросният средновековен кораб вероятно е служил на Венецианската република, която е имала колонии в Черно море. Никога досега подобен съд не е откриван в толкова запазен вид. Особено значителна находка е квартердекът (палуба в кърмовата част на кораба), от който капитанът е командвал екипаж от 20-ина моряци. “Подобно нещо не е виждано в подводната археология – казва Родриго Пачеко-Руис, член на експедицията от Центъра за морска археология в университета в Саутхемптън, Великобритания. - Не можехме да повярваме на очите си!”
Находката е само част от над 40 корабокруширали съдове, които международният екип е открил и фотографирал край бреговете на България в един от най-забележителните археологически удари. Възрастта на плавателните съдове обхваща над хилядолетие - от Византийската до Османската империя, от IX до XIX век. Корабите са в толкова добро състояние, че изображенията разкриват непокътнати намотки от въжета, рулове и пищна дървена декорация. “Те са удивително запазени”, казва Джон Адамс, ръководител на проекта в Черно море, основател и директор на Центъра за морска археология в Саутхемптънския университет. Крум Бъчваров, член на екипа от университета в Кънектикът, който е израснал в България и е правил ред проучвания в нейни води, нарича откритието “надминаващо и най-смелите ми очаквания”. Според други експерти в аналите почти няма подобни находки с толкова много различни и добре запазени корабни останки. “Велико откритие. Очакваме чрез него да научим повече за древните търговски пътища”, казва Шели Уочсмън от Института по морска археология към университета A&M в Тексас. През Черно море са пренасяли стоки като зърно, кожи, вино, платове, бижута, маслини, коне и хора. Татарите поробвали християните и ги транспортирали за продан в градове като Кайро. На европейците морето осигурявало достъп до северния клон на Пътя на коприната, през който внасяли свила, атлаз, мускус и други аромати, подправки и скъпоценности.
Смята се, че Марко Поло е плавал из Черно море, чиито брегове са били осеяни с италиански търговски колонии. Печалбите били толкова големи, че през XIII и XIV век Венеция и Генуа водят войни за контрол над търговските пътища, включително черноморските. Според Брендън П. Фоли, археолог от Океанографския институт в Кейп Код, Масачузетс, отличното състояние на потъналите кораби подсказва, че много предмети в техните трюмове също са добре запазени. “Може да се открият книги, пергаменти, писмени документи. Кой знае колко много такива са били транспортирани. Сега имаме възможността да разберем това. Поразително!” - казва той. Специалистите твърдят, че успехът в български води може да насърчи и други страни, които контролират части от Черно море, да се присъединят към археологическото дирене. Това са Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна. Д-р Фоли, изследвал много потънали съдове в Черно море, уверява, че морската шир несъмнено крие десетки хиляди кораби. “Всичко, потънало там, се запазва. Няма да се изгуби”, твърди той.
Векове наред Черно море е било оживен воден път, обслужвал Балканите, Евразийските степи, Кавказ, Мала Азия, Месопотамия и Гърция. То отдавна примамва археолозите, които знаят, че в неговите дълбоки води липсва кислород - нещо рядко в големите басейни. Реките в Източна Европа - Дон, Дунав, Днепър - вливат толкова много сладка вода в морето, че образуват постоянен слой върху по-плътната солена вода от Средиземно море. В резултат на това кислородът от атмосферата, който лесно се смесва със сладката вода, не прониква в мрачните му дълбини. През 1976 г. пионерът на океанографията Уилърд Баскъм в книгата си “Дълбоки води, древни кораби” нарича Черно море уникално сред моретата в света и топкандидат за проучвания и открития. “Човек се изкушава да започне издирвания там въпреки огромното по площ дъно, което трябва да се изследва”, пише той. През 2002 г. Робърт Д. Балард, откривателят на потъналия “Титаник”, поведе черноморска експедиция, която намери кораб на 2400 години, натоварен с антични глинени съдове. В един от тях имаше останки от голяма риба, изсушена и нарязана на парчета - популярна храна в Древна Гърция. За сегашното изследване екипът е получил разрешения от българското министерство на културата и на външните работи. Той е съсредоточил търсенето в изключителната икономическа зона на България, която включва хиляди квадратни километри и стига до 1,5 км дълбочина. Официалното име на този екип е Черноморски археологически проект, но той взема и проби от утаечния слой, за да установи как покачващите се води на морето са погълнали крайбрежни земи заедно с поселищата.
Сред участниците в екипа, посочени на неговия уебсайт, са българският Национален археологически институт, българският Център за подводна археология, шведският университет Содертон и гръцкият Център за морски изследвания. Проектът се финансира от Фондацията за експедиции и образование - благотворителна организация, регистрирана във Великобритания, чиито дарители са анонимни. Разходите за проучването, което ще продължи 3 години, не се огласяват публично, но вероятно са големи. То започна през 2015 г., когато голям гръцки кораб извърши предварителен оглед. Тази година се включи “Стрил Експлорър” - кораб под британски флаг с площадка за кацане на хеликоптери, който обикновено обслужва подводни тръбопроводи и съоръжения на петролната индустрия в морето. Сега археолозите спускат от него усъвършенствани роботи за търсене на древни корабни останки и изгубена история. Д-р Пачеко-Руис разказва как една късна нощ през септември наблюдавал мониторите, когато подводен робот осветил добре запазен голям потънал кораб. “Онемях. Когато видях корабните въжета, не можех да повярвам на очите си И досега не мога”, разказва той. Корабът е от Османската империя със столица Константинопол (днес Истанбул) и вероятно е потънал между XVII и XIX век. Екипът го нарече “Цветето на Черно море” заради резбованите орнаменти върху палубата, включително две големи мачти с върхове, оформени като цветя. Д-р Бъчваров казва, че повечето открития датират от османско време. Затова решил, че останките, които той също наблюдавал една нощ на мониторите, са оттогава. “Но забелязах отстрани четвъртито весло за придвижване на кораба, после още едно. Те говореха, че съдът е много по-стар. Бързо събудих д-р Адамс и той веднага дойде. Спогледахме се поразени като малчугани в сладкарница.” Бъчваров разказва, че старинният кораб, открит на над 800 метра дълбочина, е от клас, известен под различни имена, включително “кръгъл кораб”. Названието идва от широкия корпус, пригоден да носи повече товар и пътници, отколкото бойните кораби. Удивителните цветни изображения на потъналите кораби са получени чрез процес, известен като фотограметрия, разказва Адамс. Той съчетава фотографията с прецизно измерване на разстоянията между обектите, а компютър превръща плоските образи в изображения, които изглеждат триизмерни
Подводните роботи снимат и на видео, и с фотоапарати. Информацията за разстоянията подават модерни хидролокатори, които излъчват ултразвук през морската вода. Техните измервания са с точност до по-малко от милиметър. Университетът в Саутхемптън описва изображенията като “цифрови модели”. Тяхното създаване отнема дни дори с най-бързите компютри. За черноморската експедиция се подготвя документален филм. Учените планират да споделят тръпката на находката с ученици и преподаватели. Студенти ще се запознават с черноморското откритие и ще анализират заедно с университетски учени проби от него, за да разкрият мистериите на миналото, пише в уебсайта на археологическия екип. Оттам не казват дали има планове корабите да се извадят – тема, по която държави, учени и търсачи на съкровища отдавна спорят България е подписала конвенция на ООН от 2001 г., която обявява за незаконна търговията с подводно културно наследство и регламентира дейности като изваждането на артефакти и публичното им излагане. Д-р Пачеко-Руис казва, че досега екипът е открил и снимал 44 потънали кораба, а на дъното чакат и други. Кой от откритите кораби е най-забележителен? Според д-р Адамс, който е изучавал ранно европейско корабостроене, това е средновековният кръгъл кораб. Той му напомнял за Марко Поло и за градове държави като Венеция. В кораба, обяснява той, има много нововъведения, надминали практиката на предшествениците му и павирали пътя за по-големи постижения. “Няма да е пресилено да се каже, че средновековна Европа е станала модерна с помощта на подобни кораби.”