Орисаха последното бебе за 2017 г. и първото за 2018 г.

Добруджанци

23-03-2018, 09:52

Снимка:

Община Ген. Тошево

Автор:

dobrichutre.bg

Всичко от Автора

Още по Темата:

Кметът на Ген. Тошево поздрави самодейците

Орисия ли е все да сме 4-ти?

По стара традиция

На официална церемония в град Генерал Тошево, състояла се на 22 март, бяха орисани две прекрасни и послушни малки бебета – последното родено през 2017 г. и първото на новата 2018 г. На 30 декември миналата година за първи път дъх си поема красивата Диана Ангелова Илиева, а две седмици по-късно – на 14 януари проплаква лъчезарният Християн Петров Господинов. По стара традиция, започваща началото си от далечната вече 2000 година, двете деца бяха орисани за здраве, щастие, късмет и дълъг живот.
На събитието присъстваха кметът на община Генерал Тошево Валентин Димитров и неговият заместник Георги Георгиев, а от Център за подкрепа за личностно развитие бяха подготвили тематична програма с рецитал и наричане. В орисници пък се превърнаха три млади девойки от Общински младежки съвет. С думите “Пожелаваме на детето ви да ви радва много, да ви носи само усмивки и щастие! Нека да расте гордо добруджанче и да пази християнските традиции и дух, които сме убедени, че ще им предадете!“, бебетата бяха наречени от трите орисници.
От името на Община Генерал Тошево пеленачетата и техните родители бяха поздравени от кмета Валентин Димитров, който освен с хубави думи, ги дари и с подаръци – сребърни медальони с лика на Богородица, играчка, грамота и парична сума. Майките пък получиха красиви цветя.
Традицията да се орисва първото бебе за годината в община Генерал Тошево датира от 2000 година, а през 2011 година, по идея на младите майки в общината се включва и наричане на последното за годината бебе.
Орисниците са известни в славянската митология още като наречници, рожделници или съдници. Обикновено това са три сестри – феи, които се появяват край новороденото дете и му наричат (предсказват му съдбата). Според поверието първата фея предсказва смъртта, втората болести, недъзи и беди, а третата – щастливите събития от живота. Вярвало се е, че наречниците са невидими и никой не може да ги чуе, освен майката или друга възходяща родственица на новороденото дете.