Като младежка компания в гимназията ги наричали "четирите Б" - Бенова, Бушнакова, Бонева и Белчева

Днес сме на гости на 125-годишната Елисавета Багряна, една от най-ярките фигури в българската книжнина, най-голямата българска поетеса, която през 1927 г., издавайки първата си книга "Вечната и святата", едновременно със "Старопланинските легенди" на Йордан Йовков, бележи знаменита годишнина за българската книжнина. Така започна словото си за 125-годишнината от рождението на Елисавета Багряна поетът Найден Вълчев. Събитието бе част от кампанията „На училище в Столична библиотека“.

"Аз имах честта и шанса 20-години да работя до Багряна, в отдел "Поезия" на списание "Септември", обясни Вълчев.


Той разказа някои неща от битието на знаменитата поетеса: "Бяха отдавнашни години. Не учехме, защото имаше бомбардировки над страната. В тези зими, в моето село, на библиотечката на баща ми бях заковал 2 малки табла със снимки на автори, изрязани от вестниците. На едното малко табло бяха Ботев, Вазов и Яворов. На другото Дебелянов, Лилиев и Елисавета Багряна. Неподозирано, няколко години след това, аз се оказах литературен сътрудник в списание "Септември", в отдел "Поезия" - тоест до бюрото на Елисавета Багряна, където прекарахме заедно 20 години. Много неща чух, научих, видях и почувствах. Тя четеше с молив в ръка, много грижливо, с уважение към всеки автор, без да налага своето мнение, слушаше единия и другия глас. Стремяхме се, в отдела, да не я обременяваме с абсолютно всички ръкописи, отделяхме и избирахме за нея. Тя проявяваше най-голям интерес към това какво ще кажат младите, какво ново при тях, каква е новата вълна в развитието на българската литература. Те също разбираха с кого говорят и имаха това уважение, което бе естествено, наложително, важно и много поучително за всички ни".

"Да, тя е родена според едни данни в Сливен, според други в София. В Сливен е наблюдавала Халеевата комета, в Сливен са минали част от младежките ѝ дни, но другите сведения твърдят, че тя е родена в София, в семейството на Любомир и Мария Белчеви. Живеят в края на "Раковска", разказа поетът.

"Багряна казваше: "Аз не бях страхлива, бях първата българка, която се качи на самолет за Париж. Със същия самолет се и върнахме, но в Париж беше станала някаква катастрофа и всички се бяха отказали, само ние с един унгарец се качихме. Оставихме унгареца в Будапеща и самолетът дойде до Божурище само заради мен, не ме беше страх. Страх ме беше, когато веднъж бяхме отишли в Чирпан. Настаниха ни да нощуваме по къщите, мен ме сложиха в къщата на Яворов, в стаята, белосана на Яворов, в неговото легло. Като си представих как ме гледа от портрета си, с онези негови очи, цяла нощ не мигнах.", каза Найден Вълчев.

"И друг път я хвана страх - 1963 г., през ноември. Не знам къде сме били излезли с нея и Петър Динеков, но се отбихме да хапнем в тогавашния руски клуб на "Добруджа 2". Професор Динеков ни занимаваше с Краковски и Вършавски случки, епизоди, шеги. По едно време над масата ни се наведе някой и каза - "убит е Кенеди". Елисавета остави вилицата и ножа на чинията си и повече не се докосна до тях, пребледня и каза: "Страх ме е за човечеството.", допълни той.

"Тя, бурната Елисавета Багряна, която от нищо не се боеше, която обичаше музиката, рисуваше, учила беше драматична школа, пеела беше в оперния хор, беше преподавала в различни градове, беше се борила за женска самостоятелност - в такива моменти сеизмографът на нейното сърце отбелязваше важните трусове, които придружаваха нейните дни - бели и черни", разказа още Вълчев.

Той обясни, че като младежка компания в гимназията ги наричали "четирите Б" - Бенова, Бушнакова, Бонева и Белчева. "Със сестра си Надя и брат си Гого създали трио. Имали влечение към художественото, към всичко творческо, но както казва Багряна - "Мене най ме покориха думите, буквите, словата", и тя остана при тях завинаги", заяви поетът.